Е, това ми е до болка познато, все едно слушам себе си. Просто седиш и си мислиш как никой не го е** за теб, на никого не му пука, всеки си има приятели и теб за нищо не те имат. Мислиш си колко ти е самотно и гадно, колко отхвърлена се чувстваш, как си нямаш никого.
Ами, не знам на какво се дължи това, може би на хормоните . Но бързо отминава, споко, просто излизай по-често, прекарвай време със семейството си, говори с приятелите си... Ще отмине, и аз съм минавала през това не един или два пъти.