Отговор в тема
Здравейте.Пиша следните редове за някакъв кураж или утеха , или и аз не знам какво.Мисля, че ще е дълго, но ще се опитам да сбия нужната информация.
Имах приятел- 2 години и малко.Той учеше в Англия, аз тук.Виждахме се ваканциите.Голяма любов,първата любов.Вкопчване в другия, само защото ти е първи ( а смисълът често липсваше) и да.. всички предполагам сме минали покрай това.Аз за него първа той за мене първи.Предложи ми съвместно съжителство известно време- както той го наричаше "подготовка за голямата крачка".Взех си почивка от университета, колежки обещаха да съдействат за лекциите, да си дойда от там за сесията й хайде пак в Англия.Уви.. отидох и нещата между нас приключиха само за 20 дни т.нар. съвместен живот.Идеята му май била да ме направи от рано отчаяна съпруга.Готвя му - "много е безсолна манджата".Пера- "твърде много омекотител слагаш". Купувам за ядене-" как може да купуваш такива боклуци".Обличам се- "ама ти сериозно ли с тези дрехи?". Гримирам се-" сложи си малко повече , че излизаме пред хора".Отишла съм му там на крака- цъка си по цял ден на GSM-a.Е.. взех най-трудното решение в живота си и си събрах багажа.Предсрочно- може би 2 или 3 седмици преди датата на официалния ми обратен полет.Веднъж се разделихме,миналата година, но след два месеца пак се събрахме.Той разбрал, че се виждам с друг през това време- откачи, изревнува, взе много да ме обича, аз се вързах и се върнах при него- огромна грешка.Затова този път се заклех да не я повтарям и си забранихме достъпа един до друг.Мига в който го напуснах, се почувствах свободна, вече нямаше кого да дундуркам, нямаше кой да ме критикува непрекъснато.Просто реших, че ако за 20 дена не се разбираме и плача всяка вечер, защото той не ме оценява такава каквато съм, а иска да се променям, няма да я бъде тази връзка и започнах "последният разговор".
Прибрах се в България- преди почти месец, чувствам се добре, излизам, не му пиша,не го търся- нямам и мотивация да го направя.Но.. първите две седмици само бяха така.Сега явно излизам от шока на края и нощите ми са пълни с размисли.
Появи се едно момче- познаваме се от 4 години, преди излизахме, не се получи и срещнах бившия и тн.Сега обаче и той е преживял раздяла, аз също.Разбрали сме повече неща за връзките - какво търсим, какво да не търсим, какво искаме и очакваме.С него е толкова хубаво.С бившия ми нямахме допирни точки почти по никаква тема- аз избухлива и опърничава, той- спокоен и излиза от стаята когато бушувам или се прави на заспал.Говорим си много с новото момче.Излизаме, но той сякаш иска да пришпори нещата и снощи му казах - Знам, че ме харесваш и аз те харесвам, последното което искам е да "сме просто приятели", но наистина прибързваме- виждаме се всяка вечер, прегръдки, все още няма целувка, защото аз самата не съм готова затова.Той прояви разбиране и каза- за никъде не бързам, ще го направим както казваш ти.
Аз не знам какво казвам, ама може ли да съм толкова проста?- имам чувството, че толкова време съм свикнала да бъда вярна на бившия си , че не мога да приема мисълта да допусна друг до себе си.И просто сякаш някои трябва супер масово да ми набие в главата, че бившия ми постъпи глупаво, безразсъдно и се превърна в човека, който все обещаваше , че няма да се превърне.Е, обяснете ми, как да ми го преобърне това съзнанието и да не си мисля, че ако той разбере за новото момче, пак ще иска да се върне.Че ще му дам баста, е ясно, но тоя страх, че пак ще ме обсеби от ревност и наранено его, че е втора дупка на кавала, не ме напускат.И друго, че някак си това момче чувствам че си заслужава- има пеперудки.С бившия ми всичко при него беше премерено и по график.Сигурно и разчет на пеперудите в стомаха (ако ги е имал изобщо) си е правил- кога и по колко време да пърхат.А тук е толкова естествено -как да не прееба нещата и да разкарам бившия си от съзнанието ми.И то не си го спомням с някакви мили чувства- по-скоро страдам за себе си, че изгубих време и нерви и давах компромиси и надежди на нещо, на което просто му беше писано да увехне бързо.Че се оставих да бъда излъгана..
Много прибързваш с това новото момче. Явно още си прекалено афектирана от историята с бившия ти. Дай си време да преживееш раздялата напълно и след това се впускай в нови връзки.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Първо, браво за постъпката ти и смелостта ти. Правилно си постъпила, когато си зарязала бившия си.
Второ, наистина избъзваш. Не си готова още. Хубаво е че харесваш друго момче, хубаво е че и то те харесва, но по всичко си личи че не си готова за ново обвързване. Споделила си това, което те притеснява със сегашното момче, браво, така че сега просто го карай малко по-спокойно. Нямаш представа колко бързо ще загърбиш всичко и ще решиш че искаш нещо новоУспех!
Аз не мисля, че прибързваш. Давай смело напред - колкото повече "време си даваш", толкова повече премисляш, премисляш и премисляш. Което не е добре. Личи си, че ясно си осъзнала какъв е бившият ти и няма да се върнеш при него. Тогава какво те спира? Щом нямаш колебания за новото момче, няма защо да чакаш. А всъщност и какво трябва да чакаш? Спомените няма да изчезнат, колкото и време да мине. Любов към бившия едва ли пламне отново. А момчето съмнявам се да те чака месеци.
Сама го каза - изгубила си си времето с бившия. Не го губи и сега.
А, забравих - евала за смелата постъпка. Наистина се изкефих докато четях, че си го оставила. Само така, мацка!
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Айде стига си прибързвала, че от много прибързване после ще съжаляваш, че си изпуснала момента, действай !
Благодаря за отговорите, просто и аз не знам какво ми има- той едва ли ще чака месеци, а на мене за да го забравя напълно, ще ми е нужно е*ем ти време...Но наистина искам да вляза чиста пред себе си в тази връзка.Както и той.Той също е приключил връзка наскоро и някак си едва ли не си ближем раните..Но.. дано ми даде поне още месец , знам ли.. ако ли не и се откаже- еми , не е бил човека..
Всяка раздяла е трудна. А и съвместния живот от по-ранна възраст е кофти. Това да те третира като Пепеляшка е просто нелепо. Добре си направила, че си го скъсала тоя. Въобще не го мисли, това може само да ти служи за урок. Относно новото момче, ако си го имаш вътрешното усещане, няма какво да чакаш. Хората в чакане пропускат доста удоволствия от живота. Стига да се чувстваш самата ТИ готова за ново изживяване, всичко друго ще си се нареди. Успех!
"Никога не хващай ръката ми, ако възнамеряваш да разбиеш сърцето ми.. ! "
Мен ако питаш.. остави нещата да се случват и не изпадай в размисли и анализи. Аз ако мога да го правя тва, с кеф ще го правя, щото съм мега интроверт. Както и да е.
Та, виждай си се с момчето, правете квото искате, прави каквото искаш, както ти идва отвътре. Остави нещата да се случват и ако се развиват бързо от самосебе си, нека се развиват. Нито ги пришпорвай, нито ги забавяй. Просто се отдавай на емоциите. Кво толкова ? Не правиш нищо лошо, не си се разкурвила, просто те кефи един пич, който явно не е безразличен.. Абе, живей, сега ти се е паднало.
Кажи майната му и квото стане. Недей да мислиш "Ами ако... "
Първоначално написано от antifashionshit
Не прибързваш, изчакването ти няма да доведе до нищо. Личи си как си вече си преживяла бившия си, а следователно - новия е добре дошъл.
Според мен - няма какво да чакаш и да му мислиш. Явно е че се привличате и се разбирате, съберете се, всичко друго ще го разберете по време на връзката. Не и преди това.
Така си мисля аз.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Аз мисля ,че ако започнеш нова връзка
ще забравиш за бившия
Много ми хареса това в твоята история, че е почти като моята... Първа любов, връзка година и половина - две, много годно държание от негова страна и много тежка раздяла... След което срещнах това "ново" момче, с което се познаваме от много години... И той като мен преживял раздяла, и ние като вас говорихме постоянно за това какво търсим, какво не... Излизахме, прекарвахме си супер, всичко беше леко казано прекрасно и перфектно... Не беше минало нито много време от раздялата ми с бившия, нито пък беше минало много време от както почнахме да излизаме с въпросното момче, но се харесвахме и решихме да рискуваме и да видим дали ще се получи между нас... Имало е периоди в началото, през които съм си казвала "Какво правя аз , по дяволите???" и бях дотолкова свикнала с думите, реакциите и поведението на бившия, че както ти каза: " имам чувството, че толкова време съм свикнала да бъда вярна на бившия си , че не мога да приема мисълта да допусна друг до себе си" !!! Но всичко това минава и то много бързо...
Ако бившият ти почне да ревнува и да иска да се събирате - режеш и блокваш от всякъде, пък той нека да си иска.. Защото, просто не си заслужава да бъдеш с такъв като него, който да се държи толкова отвратително с теб... Нямал ли е малко срам, т.е. не стига, че ти си купувала ядене и т.н., а той даже е имал смелостта да те упреква .. А да не говорим за обличането и грима...
Да се върнем към темата... Та в момента съм невероятно щастлива със сегашния ми приятел..Заедно сме вече 5 месеца и всичко е идеално... Направи това, което чувстваш за правилно, и това, което ще те направи щастлива.. Ако мислиш, че момчето си заслужава , какво по-точно те спира?? Ако те спира бившият ти помни, че него вече го няма в твоя живот, а не вярвам да искаш да се върне...
____________________________________
Между другото съм забелязала много такива случки.Момичета късат с "първия" си с когото са имали много дълга връзка, уж стабилна, но повечето стоят , само защото той е първият.Та късат си те с "първия и почти веднага, 'айде най-много до месец си намират друг, който се оказва обаче много в пъти по-добър от стария..Страшно много наблюдения имам върху такъв развой на нещата..На какво се дължи това- че вече имаш един опит зад гърба си- знаеш какво търсиш и какво не.. ? Чудя се.. Имам приятелка която беше година и нагоре с първия си, но се караха много, тя реши, че няма смисъл да продължават и две седмици по-късно срещна много хубаво момче и ето вече 5 години са заедно и тн и тн. Хм..
Нищо ти няма, това е една нормална реакция след дългогодишна връзка. А замисляла ли си се, че причината да не искаш да прибързваш е, че не си готова за нова сериозна връзка на този етап? Ти самата в началото спомена, че си оценила свободата си. Може би наистина имаш нужда от малко въздух и време с приятелите си преди да се потопиш в нова връзка.
soinlove, тва което коментираш е интересно. Аз съм стигала до там да мисля, че с първия само си мислиш, че е било нещо силно, единствено и че няма да го има повече (щото не си се чувствал/а така преди), чувствата умират някъде по средата на връзката (въпреки че не е задължително), ама продължаваш с тоя човек, щото така си свикнал/а, докато не дойде един момент, в който не издържаш повече и късаш.
После е само въпрос на време да срещнеш някой по-интересен, по-различен от бившия, намираш нещо, което ти грабва интереса и .. действаш.
И при мен така се случи, имам наблюдения и за други момичета, по-близки в обкръжението ми. Не са ми споделяли, нито аз на тях, просто съм виждала как от една сериозна връзка (всичко онова с първия), се преминава в друга още по-сериозна, все едно всичко с бившия е било просто така. Може да не е било просто така, може чувствата да са умрели някъде по средата.. щото не си представям да си повече от година с някой и то .. просто така.
*Просто така не знам колко пъти написах просто така, ама просто така ми излезе..* ;д
Ох, хора при мен има развитие... След едномесечен застой и некомуникация бившия ми напомни за себе си, както преди година и половина като се разделихме.Не ми пишеше месец ли по-малко и накрая почна да ме омайва с обещания, които обаче явно са пълни лъжи.Написа ми: "нямам търпение да мине времето , което трябва да си дадем , за да бъдем приятели.Пиша ти го защото мисля, че това ще намали болката а и е по-добре да е написано отколкото да не е, затова го написах"- какви са тия нелогизми , бе? ужас, тръшнах се на леглото с валериани и валидоли и солидно количество цигари...Пак го прави- след раздяла, минава се малко време, той осъзнава кво е имал и се връща.Ами не му отговорих.Няма и да го направя.Казах на другото момче.То тръгна от тях, до нас е бягал,а на въпроса защо? , той отговори - защото имаш нужда от мен...И единственото което правеше е да ме гушка. Беше много хубаво- нямаше бивши светове- само пеперудки..И му казах на това новото момче: сега разбираш ли за какво ми трябва време- той каза, аз искам да ти го дам, не се притеснявай от нищо...
Според вас- бившия - какви са тези факсове които получава....Миналата година беше лесно, защото се разделихме като пичове и поддържахме контакти, но явно сега знае , че няма да е толкова лесно след този панаир, който е направил и почва съвсем леко да обработва почвата..Няма да му отговоря..
Като имате нов човек до себе си, кво умувате кво се случва с бившия ? Кво ви топли, къде ви бърка и кво значение има въобще ? Нека си факси.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
