ПОЧИТАЙ БАЩА СИ И МАЙКА СИ, ЗА ДА ТИ БЪДЕ ДОБРЕ И ДА ЖИВЕЕШ ДЪЛГО НА ЗЕМЯТА

Първородният грях на човек е свързан със зачатието. За първородния грях на човек е виновен не самият човек, а неговите родители. Този грях ние носим цял живот на гърба си и в един момент го предаваме на нашите деца. Порочен кръг, в който ни е съдено да съществуваме тук на Земята. Въпреки греха, Господ е казал: „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята”.това е петата от Десетте Божи заповеди. Тя е като вододел между останалите забрани. Четирите заповеди преди нея се отнасят за деяния към Самия Творец на Земята и на нашия живот.. следващите пет след петата Божа заповед се отнасят за деяния, които човек може да сгреши в земното си пребиваване, деяния, които съпътстват делника му. Именно петата Божа заповед: „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята” е вододелът. Тя е тази, която свързва Светия Творец с човешкото битие на Земята. Защото Бог е създал мъжа и след това жената, за да му бъде другар в земния живот. Бог е определил кои да бъдат наши родители. И вече веднъж свързани с тях чрез греха, ние трябва да ги почитаме, за да ни бъде добре и да живеем дълго на земята. Това ще ни помогне за спазването и останалите девет Божи заповеди. Защото, почитайки своите родители, ние ще бъдем поучени да изживеем правдиво своя живот. Така ще ни бъде добре, ще живеем по-дълго и ще бъдем подготвени за встъпване в Царството Небесно.
Всеки родител, освен че дава биологичен живот на своето дете, е този, който първи дава живот на отделната личност. Родителите, заедно с останалите фактори, докрай съпътстват изграждането ни като личност. Докато останалите фактори могат да бъдат случайни или негативни, то родителите са природно дадени да напътстват нашето съзряване. Никой родител няма да навреди на детето си и винаги ще се стреми към неговото благополучие. Затова е необходимо да почитаме майка си и баща си. От тях са първите и вечни уроци, които научаваме и трябва да им бъдем благодарни за това. Всеки родител се жертва за своето дете. Наистина е прегрешение, ако детето забрави или отритне това, което е получил от родителите си. Трябва да ги почитаме, защото не само собственото си съществуване дължим на тях. Природата е все още неразгадан гений.Децата се явяват приемник или проводник на идеите и тъжденията на своите родители. Ние онагледяваме постиженията на поколения наред преди нас и сме зародиш за постиженията на поколения наред след нас. Затова е престъпление, ако скъсаме връзката, която ни свързва във времето на историята и пространството на Вселената.
Наред с духовното си съдържание тази пета Божа заповед има и чисто практически смисъл. В човешкия род има известна йерархия. Тази йерархия предопределя известни обществени правила. За да има ред в едно общество, тези правила трябва да се спазват. Почитането на баща си и майка си предопределя известна хармония в отношенията в обществото. Почитането на родителите ни учи на хуманизъм и почитане хората около нас, оттам и на всички хора. А любовта е силата, която ни ръководи в развитието на човечеството.
За да може новата личност да се приобщи към нормите и порядките на изграденото общество, трябва някой да я въведе и ръководи. Това е задача на родителите. Почитайки майка си и баща си, ние се ориентираме в йерархията от личности в родовата общност. Така всеки си знае мястото и ролята. И вече, намерили мястото си, ние ще живеем по-добре и по-дълго на земята. Така, след като сме си осигурили спокойствие и хармония, ще можем да се отдадем в изпълнение на човешкия си дълг. И така ще бъдем пълноценни в хода на развитие и усъвършенстване на човечеството.
Почитането на баща си и майка си означава приемственост и спазване на традициите. А традициите са изпитани и разрешени вече проблеми. По този начин можем да се възползваме от натрупания опит и върху съградените вече неща да градим нови постижения. Чувстваме се сигурни и че не сме сами на този свят. Не е необходимо да откриваме, обясняваме и утвърждаваме изначални неща. Трябва само да се възползваме от приемствеността. А първото възползване от приемствеността е чрез нашите родители.
Всичко е толкова просто и лесно хаосът отдавна е преминал в определен ред. Новоизградената личност само трябва да се вмести в утвърдените порядки. Така животът на земята ще протече по обичайния си цикъл. Не бива да се противопоставяме на създадените преди нас правила и норми. Това е равносилно на разрушаване на вече изградени неща. Смисълът не е да рушим и върху развалини да започваме всичко наново, а върху здрави основи да градим здрави постройки.
Необходимо е да се поучим от Десетте Божи заповеди и да ги спазваме.
Да почитаме баща си и майка си, за да ни бъде добре и за да живеем дълго на земята.
НЕ УБИВАЙ
Есе
Християнството е философия, която се стреми да освободи човешката душа от злото и да утвърди в обществото морални ценности. Достигналите и до наши дни десет божи заповеди имат за цел да съхранят вярата и живота – и всеки човек, спазвайки ги, да живее в хармония със себе си и околните. Стремежът към живота и инстинктът за самосъхранение са най-естествените и логичните природни закони. Противоестествен е стремежът към отнемане на живот – чужд или свой. Една от десетте божи заповеди е свързана именно с утвърждаването на живота и гласи „Не убивай!”. Императивният тон ни задължава да спазваме най-висшите закони – неписаните морални правила, валидни за целия християнски свят.
Хората са дошли на земята не за да отнемат живот, а да го създават. Това е най-големият дар от Бога, уникално, възхитително приключение, велик учител както в доброто, така и в злото и всеки трябва да е щастлив именно защото е жив.
Животът не може да ни бъде отнет от някого просто така. Убийството е един от най-тежките грехове, особено когато е предварително замислено. Убийството може да има два аспекта – духовно и физическо. По-страшно е духовното, защото дори да продължаваш да съществуваш, душата е наранена и няма повече желание за живот. Но шестата бога заповед „Не убивай!” се отнася до физическото унищожение на човека. Убийство извършват озлобени, жестоки, неуспели в живота, изпълнени с гняв първични индивиди. Но за съжаление и в цивилизования двадесет и първи век все още има християнски държави, в които съществува смъртната присъда като мярка за наказание за извършено престъпление. И тук човешките писани закони са в противоречие с шестата божа заповед, защото никой няма право на посегателство върху най-голямата човешка ценност – живота. Една доживотна присъда е много по-тежко наказание – виновният остава до края на живота си с угризенията на съвестта си и картините от извършеното ще го преследват и в сънищата му.
Понякога близките на убит искат да си отмъстят за стореното зло и заслепени от болката и скръбта си, желаят смъртта на виновника. Но по този начин самите те съгрешават, превръщат се в убийци.
В житейския си път човек трябва да преодолее и много трудности. Някои хора не виждат изход от проблемите си и прибягват до самоубийство. Това също е в разрез с божията заповед „Не убивай”. Изход винаги има – нужно е само да се изправят очи в очи с проблемите си, да намерят верния, макар и труден път, да се справят успешно с изпитанието. Това ще ги направи по-силни и уверени. Неуспехите и разочарованията не трябва да бъдат причина за посегателство върху собствения живот.
Всички хора са изпратени на земята с определена мисия и едва когато са я изпълнили, могат да си отидат спокойно. Смъртта е нормален и естествен процес, завършек на земния ни път, а едно убийство или самоубийство слага преждевременен край на най-големия божи дар – живота.