Искам да споделя с вас нещо което написах.. и да дадете мнението си към историята в него…

Твоето безразличие ме превърна в едно.. НИЩО.. !!!
Случайно минаващ силует по пътя. Върви без да знае къде отива. Без посока и без цел. Зад цялата тази тъмнина се вижда само едно лице. Лицето на едно момиче без надежда за живот. Да опишеш един такъв човек не е трудно , ако си преживял същото. Лицето му е бледо а очите са мъртви. Умората която усещаш като ги погледнеш .. ти показва безсънните нощи прекарани в плач. Можеш ли да си представиш , че тя някога е имала сърце?.. Преди да срещне убиеца на нейните мечти. Един млад мъж с кафяви очи. Очите които убиваха влюбените сърца на недостойните за него момичета. Поглеждаш надолу .. виждаш белези по ръцете й.. питаш се какви са? . При отказа на любимия й бръснарското ножче започва тъжния си танц и плавно я приближава към смъртта. Но ето тя е жива и е пред теб съкрушена , очакваща поредната доза безразличие от твоя страна. Момичето .. това съм аз позна ли ме?? Тази която те обича въпреки , че за теб е просто малката глупачка която можеше да въртиш на пръста си, но все пак реши да я убиеш и да я превърнеш в нищото което е днес… Но знай тя няма да се откаже от теб , а напротив ще те обича до края на дните си.. дори би разменила времето което й остава само, за да чуе , че я обичаш.. Уви това което й остава е разговора със стените в празната й стая нощем..