Първо да вметна,че емоции-независимо дали положителни или отрицателни,не се потискат.Просто е вредно и рано или късно изплуват и правят поразийки(или дори поразии). Намираш начин да ги изразиш или излееш навън,по възможност начин ненатоварващ околните,такъв й=който няма да навреди и на теб. Споделянето във форум е опция.

За приятелите и подходящите хора в живота ти времето не може да стори нищо.

Ти си човекът.Запознаваш се с различни хора,някои от тях ти стават близки,други пък-не.След това с част от първите ставате приятели и така нататък.Виждаш,че без твое участие трудно ще стане.Много рядко Висшият разум решава да тръсне на пътя ти някоя сродна душа с намерението да ви събере доживот.

Не подхождай със скептицизъм към новото момче.Защо реши,че нямаш шанс с него? Той все пак не си е дал мнението,това което казваш се намира засега единствено в твоята глава.Не говоря за напразни надежди-просто действай с намерение ,с размах-без розови очаквания и сапунени мехури.
Отиваш с идеята да провериш що за птица е,пък каквото стане.
Иначе след време има да се питаш "Ами ако...?"-а това вече е кофти.