Любовта не е една,
тя има много лица, и маски, и очи.
И всеки път с различен глас
тя стене по тези четири стени.

Безумната, безумно да обичаш,
безумна ще те прави всеки път.
На лудата смехът й да отричаш,
безумен пак ще е светът.

И ти си луда,
и лудия ти смях обичам,
всеки ден проронил мъничка сълза.
След спомените пак ще тичам,
разперила крила.

Тежко ще ми бъде с теб да се сбогувам,
с усмивка на уста ще те посрещам всеки път.
И луда, и безумна днес аз станах,
вгледала се в погледа на твоите мечти,
себе си погледнах в твоите очи.

Само една усмивка, после пак ще съм сама..



нещо, което просто трябваше да напиша..