- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Харесвам най - добрия си приятел..
Такам.. моят проблем е, че харесвам най - добрия си приятел от доста време. Той си имаше сериозна приятелка но преди седмица/ доре- долу/ се разделиха. Родителите ни са също добри приятели. Не сме от един и същи град, но са близки един до друг градовете в които живеем. Много често си пишем. Също такаа той е много забавен.. постоянно се закача и се шегува с мен. Имам му ужасно голямо доверие както и той на мен. Само ме е страх ако евентуално се получи нещо, да не си изгубим доверието един на друг :s
Моля помагайте.![]()
ще ти кажа едно
приятелството може да свърши с любов,но не и любовта с приятелство(е,има и изключения)
1 Ще се получи стабилна и хубава връзка ,която в крайна сметка ще завърши с отчуждаване и край на всичко .
2 Няма да се получи , ще решите да си останете приятели (да не се променя нищо), но разбира се ,че нищо няма да е като преди...
3 Мълчиш си и си оставате близки приятели .
Ти си избери![]()
Това ,което не ни убива , ни ебава майката .
Много връзки така започват. Впускай се по течението само, ако разбираш неговите сигнали правилно. И да, всъщност поемаш риск, защото след любовта-приятелството е наистина нещо рядко срещано.
"Никога не хващай ръката ми, ако възнамеряваш да разбиеш сърцето ми.. ! "
+1
Не му казвай директно, първо му покажи "сигналите си" и чакай да видиш дали ще им отговори. От една страна, ако не рискуваш, няма да успееш. Но от друга, рискуваш да загубиш това, което имаш. Ти сама избираш.
П.С.: От значение е как са се разделили - тя ли го е оставила, той ли го е направил, или е било по взаимно съгласие. Във всички случай е прекалено скоро да се намесваш - просто бъди до него като стабилна опора, покажи му, че може да разчита на теб.
Да, хората казват, че любовта е скъпо удоволствие.
Да, пристрастяването към нея често води до горчива болка.
Да, аз имам вредния навик да обичам!
Съдете ме, ако можете. )))
Минавала съм през абсолютно същото. Тогава изпитах фразата "Внимавай какво си пожелаваш!".. Взаимно беше,стана то каквото стана. Имаше един огромен момент на еуфория, щастие, радост, изобщо това, което исках, най-накрая се случваше... До едно време всичко вървеше страхотно. Но след това не знам защо и как-всичко се развали.Сега дори не си говорим.. И още ми е голяма мъка,а мина много,прекалено много време. ;/
Не знам какво да те посъветвам. Ако не бях признала чувствата си нямаше да изпитам едни от най-хубавите си мигове. Ако си бях мълчала обаче сега щях да имам единственото нещо,от което се нуждая - приятел,на когото мога да споделям абсолютно всичко и всичко щеше да си е по старому.
Дори и да си мълчи, пак няма да си останат близки приятели. Веднъж щом тия мисли са ѝ се родили в главата, приятелството е заминало и вече между тях няма как да е същото. Остава ѝ само да се преструва и тормози.
Щом си пада по него, по-добре е да се пробва. Ако се получи - здраве да е. Ако не се получи - поне няма да се мъчи и да гадае "ами ако..."
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Ебаси тъпите клишета. "Ще си разавалим приятелството", "Нищо няма да е като преди" и приказки под шипковия храст. Всичко си зависи от вас. Аз съм била с най-добрия си приятел, не се получи и се разделихме, но нищо не се промени. Години по-късно все още сме ужасно близки и няма притеснения помежду ни.