pomagalo спешно

[HellNanio]

http://download.pomagalo.com/553124/...ka+/?relPage=2


трябва ми тува

[kofti_nick]

Градушка
ЛИС


1.Увод
Поемата „Градушка” е една от най-значителните творби на П.Яворов.Нейната художествена стойност произтича от сполучливото свързване на природното бедствие с трагедията на бедното селячество.Този вълнужащ текст е пропит с ярък хуманизъм. За написването му са послужили впечатленията на поета за живота в Чирпан, които получава през своето детство. Бил е свидетел на няколко градушки, който унищожават лозята.В поемата е разкрит конфликтът между селския труженик и обществената действителност.Произведен� �ето е пропито от трагично звучене .
2.Теза
В този текст на преден план е изведена вечната драма в селското битие, видяно като единство между човек и природа.Творбата е изградена на принципа на контраста-надеждата срещу отчаянието,светлината срещу мрака.
3.Аргументация
3.1. Първа аргументативна верига
Стихотворение започва с драматичен монолог-изповед на човек. униние и отчаяние.Изреждането”една ,че две,че три-усилни/и паметни години...” ,както и изброяването на нещастията (градушка,порои,слана,задух ) представят живота като низ от страдания, чийто единствен изход е гробът-успокоение: „че в гроба гърло не гладува,/ни жадува!„ . Безкрайното тегло поражда въпроса за греха , отправен към висшата сила.Изповедта на лирическия герой изминава разстоянието от най-високата точка „боже” до най-ниската – потъването в земята ,която вече не е майка кърмилница , а излъчва адска мъка - „ в земята зърно се опече”. Опеченото в земята зърно е страшен знак за безплодие и за смърт.
3.2. Втора аргументативна верига
Втората част на поемата с противоположното „но” сменя рязко настроението:
но мина зима снеговита ,
отиде пролет дъждовита
и знойно лято позлати
до вчера злачни широти
Очертаният природен цикъл внушава спокойствие, хармония – с приказно идилична образност е представен свят който се освобождава от зимата, възражда се , разцъфтява.Човекът и природата са уединени от надеждата.Прекръстването е израз на упование в божието милосърдие, което единствени може да осигури зашита срещу злото. Подготовката за жътвата в третата част на творбата подсилва радостното оживление. Ретардацията представя опита на човека да подреди малкия си космос , говори за вечното трудене като същност на живота. Картината е раздвижена и огласена; преплитат се различни гласове - на лирическия говорител, който наблюдава човешка суетня, и на самия герой обхванат от трескави приготовления за предстоящия ден . Разказът за утринното движение задържа с обобщителното „на всякъде живот захваща”. Последните два стиха обаче разколебават ведростта , прокрадват се пред чувството на заплахата: „и ето вече слънце грее /и на земята огън праща”.Слънцето е въведено като наказващо , искащо жертва.В следващата част на текста се противопоставят две ключови категории-светлина и мрак,означени чрез цветовата символика – слънцето е „жълто” , небето „сиво,мъгловито” .Небето се превръща в сцена , където се сблъскват титанични и зловещи сили. Човекът разчита знаците на апокалипсиса. Речевите позиции на лирическия говорител и лирическия герой се сливат в едно общо състояние на тревога и ужас.
3.3. Трета аргументативна верига
Изобразяването на градушката е съсредоточено в петата част на поемата.Отчаяната молба на лирическия герой „Върни се,облако неверен...” не среща отзвук , злото връхлита човек. свят . Светът се преобръща- „горе” и „долу” сменят местата си . Чавекът не потъва в ада,адът се изсипва в/у него. Природното бедствие е обрисувано с най-динамичните,най-въздействащите си проявления- „вихрушка”,”прах”,”тряс� �к”, „град-парчета”,”яйце и орех”. Внушението за стихийна сила,за опустошение се постига чрез множество анжамбмани, алитерациите на „р” , възклицания и многоточия.Лирическият герой е сам в ужаса ,безпомощен да назове случилото се ,историята на неговия живот е гибел на надеждите му.
3.4. Четвърта аргументативна верига
Последната част на творбата описва явяването на отвъдността. Пространството безмълвно,животът отсъства – това е взетата от жестокия Бог жертва. Нивите са завладени от Смъртта- „жетварка”,”бясна хала”- в нейния образ се наслагват езически и библейски архетипове , за да се универсализира идеята за злото , съпътстващо човешкото битие . Цветът на надеждите не разцъфва ,а е погазен смазан.
3.5. Пета аргументативна верига
Финалната част обобщава ,че съзидание и разруха се следват , нещо повече – смъртта дори идва не след ,а заедно с раждането .
4. Заключение
„Градушка” изповядва абсолютната космическа самота на човека, налага се усещането за трагична безизходност на битието.

[kofti_nick]

Градушка
ЛИС


1.Увод
Поемата „Градушка” е една от най-значителните творби на П.Яворов.Нейната художествена стойност произтича от сполучливото свързване на природното бедствие с трагедията на бедното селячество.Този вълнужащ текст е пропит с ярък хуманизъм. За написването му са послужили впечатленията на поета за живота в Чирпан, които получава през своето детство. Бил е свидетел на няколко градушки, който унищожават лозята.В поемата е разкрит конфликтът между селския труженик и обществената действителност.Произведен� �ето е пропито от трагично звучене .
2.Теза
В този текст на преден план е изведена вечната драма в селското битие, видяно като единство между човек и природа.Творбата е изградена на принципа на контраста-надеждата срещу отчаянието,светлината срещу мрака.
3.Аргументация
3.1. Първа аргументативна верига
Стихотворение започва с драматичен монолог-изповед на човек. униние и отчаяние.Изреждането”една ,че две,че три-усилни/и паметни години...” ,както и изброяването на нещастията (градушка,порои,слана,задух ) представят живота като низ от страдания, чийто единствен изход е гробът-успокоение: „че в гроба гърло не гладува,/ни жадува!„ . Безкрайното тегло поражда въпроса за греха , отправен към висшата сила.Изповедта на лирическия герой изминава разстоянието от най-високата точка „боже” до най-ниската – потъването в земята ,която вече не е майка кърмилница , а излъчва адска мъка - „ в земята зърно се опече”. Опеченото в земята зърно е страшен знак за безплодие и за смърт.
3.2. Втора аргументативна верига
Втората част на поемата с противоположното „но” сменя рязко настроението:
но мина зима снеговита ,
отиде пролет дъждовита
и знойно лято позлати
до вчера злачни широти
Очертаният природен цикъл внушава спокойствие, хармония – с приказно идилична образност е представен свят който се освобождава от зимата, възражда се , разцъфтява.Човекът и природата са уединени от надеждата.Прекръстването е израз на упование в божието милосърдие, което единствени може да осигури зашита срещу злото. Подготовката за жътвата в третата част на творбата подсилва радостното оживление. Ретардацията представя опита на човека да подреди малкия си космос , говори за вечното трудене като същност на живота. Картината е раздвижена и огласена; преплитат се различни гласове - на лирическия говорител, който наблюдава човешка суетня, и на самия герой обхванат от трескави приготовления за предстоящия ден . Разказът за утринното движение задържа с обобщителното „на всякъде живот захваща”. Последните два стиха обаче разколебават ведростта , прокрадват се пред чувството на заплахата: „и ето вече слънце грее /и на земята огън праща”.Слънцето е въведено като наказващо , искащо жертва.В следващата част на текста се противопоставят две ключови категории-светлина и мрак,означени чрез цветовата символика – слънцето е „жълто” , небето „сиво,мъгловито” .Небето се превръща в сцена , където се сблъскват титанични и зловещи сили. Човекът разчита знаците на апокалипсиса. Речевите позиции на лирическия говорител и лирическия герой се сливат в едно общо състояние на тревога и ужас.
3.3. Трета аргументативна верига
Изобразяването на градушката е съсредоточено в петата част на поемата.Отчаяната молба на лирическия герой „Върни се,облако неверен...” не среща отзвук , злото връхлита човек. свят . Светът се преобръща- „горе” и „долу” сменят местата си . Чавекът не потъва в ада,адът се изсипва в/у него. Природното бедствие е обрисувано с най-динамичните,най-въздействащите си проявления- „вихрушка”,”прах”,”тряс� �к”, „град-парчета”,”яйце и орех”. Внушението за стихийна сила,за опустошение се постига чрез множество анжамбмани, алитерациите на „р” , възклицания и многоточия.Лирическият герой е сам в ужаса ,безпомощен да назове случилото се ,историята на неговия живот е гибел на надеждите му.
3.4. Четвърта аргументативна верига
Последната част на творбата описва явяването на отвъдността. Пространството безмълвно,животът отсъства – това е взетата от жестокия Бог жертва. Нивите са завладени от Смъртта- „жетварка”,”бясна хала”- в нейния образ се наслагват езически и библейски архетипове , за да се универсализира идеята за злото , съпътстващо човешкото битие . Цветът на надеждите не разцъфва ,а е погазен смазан.
3.5. Пета аргументативна верига
Финалната част обобщава ,че съзидание и разруха се следват , нещо повече – смъртта дори идва не след ,а заедно с раждането .
4. Заключение
„Градушка” изповядва абсолютната космическа самота на човека, налага се усещането за трагична безизходност на битието.