Тъжни сме, когато някой ни ранява,
боли, не можем да се скрием,
самотата сякаш ни влудява,
сълзите не можем да прикрием…

Сякаш нещо отвътре ни разкъсва,
усещаме болка вътре в нас,
сякаш сърцето ни някой на части накъсва,
и искаме да извикаме от болка и ужас!

И сълзите бавно се стичат,
питаме се колко ли ще продължи
думите сякаш ни разсичат,
думите и чутите лъжи.

Думите, едва ли ще се забравят,
лъжите, едва ли ще се простят,
тъгата, всички ще я долавят,
болката, в сърцето ще я приютат!