Любов и интернет

[DarkTemplar]

Предполагам има подобни теми, но вероятно са морално остарели, а и честно казано ме мързеше да ровя.

От доста време ми прави впечатление, че ролята на интернет в човешките отношения става все по-осезаема. Сигурно е нормално - мрежата е основен начин за комуникация и то на глобално ниво. Прави ми впечатление обаче че освен за информация, работа и комуникация с близки/познати все повече хора започват да използват нета за търсене на нови запознанства/свалки/секс, та даже и любов. Няма да ви питам "нормално ли е", по-скоро ми е интересно на какво се дължи въпросния социален феномен, какво провокира желанието да комуникираме с някого, когото познаваме само по профил/потребителско име, кога/как се зараждат симпатиите към човека от другата страна на монитора (и то преди да е осъществен какъвто и да е реален/зрителен контакт), въобще как решаваме, че можем да се доверим на някого и да завържем отношения с него.

Надявам се да се получи интересна дискусия, защото има достатъчно аргументи и материал за размисъл.

[li0n]

Аз на човек, с който не съм излизала, на който не съм хващала ръката при запознанство, нямам грам доверие! Обичам да контактувам с хората на живо, отколкото по скайп, фейсбук и прочее.
Напоследък виждам все повече тийнейджъри да пускат теми, че са се влюбили в някой, с който се познават по интернет. Странно ми е на мен, за другите не знам!

[assd]

макар да си вадя хляба, а и салама от нета не съм се запознавал никога успешно, а и не смятам да се запознавам с никого през интернет повече, имам в предвид момиче да търся. няма я изобщо тръпката да се осмелиш да поискаш телефона на някое момиче, което не познаваш, на живо.

нета е за загубеняци деа

[Hayashi]

Ами с най-добрите си приятелки се запознахме по интернет. Просто си допаднахме, писахме си, разменихме си телефоните, после се видяхме на живо и така.
Мисля че предимството на интернета е, че ти дава възможност да оцениш човека по думите, а не по външния вид.
А недостатъците ги знаете всички. Никога не знаеш дали този отсреща е такъв за какъвто се представя. Макар че ми се е случвало да имам напълно грешна представа и за някой, който познавам на живо.

[Enchanting]

Може би, тези които са избрали този начин на комуникиране си имат причини.. Не са открили подходящия или др.
Някои го правят, за да може да опознаят по- добре човека. Как говори, мисли и чувства.
Външният вид- за момента остава на заден план.
Може би в това е смисъла- Първо да разбереш човека отвътре и след време отвън...

[DisappointedDreamer]

В интернета е много по-лесно да завържеш разговор, без да се притесняваш какво мисли другата страна за теб. Там има само едно здравей и картинка, която си избрал от интернет за аватар. В интернет почти не се страхуваш от rejection тъй като няма за какво да те отрежат. В последствие, ако си допадате, започвате да споделяте и разказвате истории, неща които ви интересуват и т.н. С течение на времето пък започваш и да споделяш своите проблеми в истинския живот. В един момент, повечето хора много лесно се намират в ситуация, където те познават, или поне си мислят че познават, човека зад екрана. Харесват и се влюбват в една изградена от тях представа за въпросния чат приятел/ в една несъществуваща в повечето случаи личност. В интернет е просто много по-лесно да споделяш всичко което те тревожи пък и ти харесва, без да се страхуваш че отсрещния човек ще ти се изсмее в лицето.

Според мен няма нищо лошо в това да започнеш някакво познанство в интернет, стига преди да задълбочите каквито и да е било отношения, да се видите на живо. Веднъж видите ли се, и разберете ли че все още се харесвате, нищо не ви пречи да продължавате да излизате, и да затвърдите връзките си.

[valdesbg]

Дриймърката припокрива почти идеално моята позиция. Ей малка ама с потенциал

Всъщност.. мисля мисля и няма какво да добавя повече от това. Интернет е място за запознанства като всяко друго. Главното преимущество е че преди да предприемеш стъпка можеш да опознаеш човека и да прецениш дали ти допада или не. Докато в реалния живот за това трябва първо да предприемеш действия. По удобно е. Интернет обаче не бива да се бърка със среда в която да се развиват взаимоотношенията на двама човека. Това трябва да се случва на живо.

[AliceSw]

Не го вярвам това като явление...в пъти по-трудно и по-тежко е от нормалния човешки контакт...Писането по чатове и тн не ти оставя пълното впечатление за човека, защото не сме само това, което говорим и мислим...защото за да познаваш човек трябва да знаеш как държи цигарата, как точно се смее, когато е притеснен, как мирише, ако искате.

Смисъл, на мен интернета никога не ми е изглеждал като пълноценна комуникация заради тези неща...с мъж в интернет не съм се запознавала реално /т.е. писала съм си по малко с някакви хора, но не съм се виждала с тях, /не могат да ме грабнат ей така от нищото...и аз мога да съм най-болната романтичка, ако съм в лигаво настроение, и да пиша в нета подобни неща, ама общото с мене като човек не съществува...абе аз не се кефя на запознанствата в нета...винаги си представям или лъскащ пубер, или 50-годишен чичка...

[DisappointedDreamer]

AliceSW, напълно сме съгласни с теб. Просто въпроса беше друг - защо комуникацията в интернет е по-лесна за повечето хора.

[DarkTemplar]

Всъщност въпросите бяха няколко и засягаха както комуникацията, така и последиците от нея (запознанства, флирт, секс, любов). Така че всичко е реда на нещата.

А смятате ли, че хората с ограничени (поради липса на време/внимание, срамежливост и т.н.) реални контакти по-често предпочитат виартуалните контакти и всичко, което произлиза от тях?

[AliceSw]

Явно не мога да се изкажа добре...на мене по тези причини и липсата на определени неща комуникацията в интернет ми е по-трудна...не мога да тръгна да споделям на някого, от когото съм виждала само профилна картинка. Същият някой ще трябва да направи адските усилия, за да продължа да му пиша. Затова не го разбирам това с тоя интернет. Човекът е усещане, не букви на монитора.

Иначе отговорите най-логичните са, че е сравнително безопасно с оглед да не се изложиш пред приятелите примерно, ако харесваното момиче/момче, не те харесва. Можеш да намериш евентуално нови хора, ако си от по-малко населено място...можеш да намериш съмишленици или хора с твоите страсти, ако са по-изхакани...ама тея хора и на улицата можеш да ги намериш...и честно казано според наблюденията ми в интернет можеш да бъдеш човека, който искаш да си, ама не смееш/ не можеш/ не си....

[djipsito]

Всъщност въпросите бяха няколко и засягаха както комуникацията, така и последиците от нея (запознанства, флирт, секс, любов). Така че всичко е реда на нещата.

А смятате ли, че хората с ограничени (поради липса на време/внимание, срамежливост и т.н.) реални контакти по-често предпочитат виартуалните контакти и всичко, което произлиза от тях?

Да. Един човек зад монитора колкото може да поражда съмнения, да е фалшив и къвто се сетиш, толкова може да бъде и открит и да вади на показ всичко онова, което не се осмелява да покаже в реалния живот. Къде от срам/комплекси/предразсъдъци/съобразителност, къде от нещо друго (липса на подходящи хора около него на които да се разкрие или отхвърлен от обществото).

Има хора, а и най-често се забелязва при тинейджърите, на които им е трудно да се разкриват или може би не осъзнават, че, за да се разкрие някой пред тях, първо трябва да разкрият себе си. Процеса винаги е двустранен.

За мен нет любовта, ако не премине към реалност, остава една илюзия. Някъв твой си свят, в който винаги си искал да живееш и се чувстваш добре в него, докато не те плесне реалността.

Откакто има Интернет и мобилни телефони, носим хората в джоба си. Всеки може да е на една ръка разтояние от нас, колкото и далеч да се намира. Предполагам сте забелязали, че езика на тялото не изчезва дори когато разговаряш по телефона или чатиш. От начина на писане, изразяване, използваните думи.. или от интонацията на гласа можеш да доловиш всичко онова, което ще доловиш и ако си лице в лице с някой. Единствената разлика е тва - в първите два случая нямаш визуален контакт. Тва за мен показва много.. нямаш нужда от (постоянен) визуален контакт за да познаваш някого. (Не омаловажавам визуалния контакт)

Аз лично не намирам нищо лошо в този вид комуникация. Просто и това, като всяко нещо, премине ли границата, обсеби ли те, няма да те доведе до нещо добро. И също така, тва нещо е индивидуално и всеки го приема различно - някои допускат Интернет да ги обсеби, други знаят къде е границата и я спазват. Имат както реален, така и виртуален живот.

Щем не щем, втория отдавна е част от първия и мисля, че с времето все по-малко ще се разделя на две различни неща.

[SisiStrange]

Нормално е, ако си дебело, объркано дете да ти е по-лесно да се запознаваш с хора през нета, където не те виждат, а те оценяват само по това, което си отвътре. Помага на такъв човек да бъде по-малко самотен, но не е полезно и не решава проблема. Мисля си дори, че го задълбочава.
При все, че моята връзка е родена в този форум, съм доста против това безкрайно кибичене пред компютрите без реални дейности. Много хубави неща се загубиха от преди. Лошото на хората е, че не умеят да извличат най-необходимото от всеки лукс, а вместо това се уливат. Мда, нета е полезен за черпене на знания и да общуваш с хора, с които няма как да се виждаш. Оттам нататък, освен ако не ти е професия, няма голяма логика да си вързан за него.
Сайтовете за запознанства, примерно, са една голяма лъжа. Там шансът да срещнеш половинка е 1 на 1000. Едно на ръка, че снимките са супер заблуждаващи, друго, че хората там до един са мега перфектни, мега точни, пък като се запознаеш с тях се оказват с една глава по-ниски от теб и доста комплексирани (примерно).

[DisappointedDreamer]

Човекът е усещане, не букви на монитора.

Харесва ми. Браво. Мхм.

Нормално е, ако си дебело дете

Защо трябва детето непременно да е дебело, за да е "нормално" търсенето му на приятелства и комуникация в интернет пространството? Не ми хареса как се изказа.

За мен нет любовта, ако не премине към реалност, остава една илюзия. Аз лично не намирам нищо лошо в този вид комуникация. Просто и това, като всяко нещо, премине ли границата, обсеби ли те, няма да те доведе до нещо добро.

Абсолютно съм съгласна. В повечето случаи хората просто си изграждат един образ, който извайват с всеки изминал един момент. Създават една несъществуваща в истинския свят персона, една илюзия, биват заблудени и влюбени в една нереалност. Съгласна съм и с това, че стане ли обсебващо, ще има само негативни последици.

[IseeDEADbodies]

Признавам не съм чел другите коментари (малко ме мързи, а и ме заболяха очите сякаш). Все пак ще споделя моето мнение, макар че може и да се препокрива с нечие вече написано.

Става така, защото през интернет е много по-лесно да завържеш разговор. Сякаш задръжките са по-малко. Винаги знаеш, че във всеки един момент можеш да прекъснеш разговора с едно просто кликане на мишката. Много по-лесно можеш да осмислиш какво точно да кажеш, да подбереш точните думи, докато в "реалния" (щото и този в интернет си е раелен, просто е от разстояние) разговор нямаш толкова много време да мислиш, и просто казваш това което би казал по принцип. И тук идва момента в който, чрез тези си обмислени отговори, много по-лесно може да се харесаш на човека отсреща. Също така можеш и да се представяш за някого когото не си. Много по-лесно е да лъжеш някого, когато не вижда изражението на лицето ти, жестовете ти, реакциите ти. Като сложим и факта, че младежта издебилства с всеки изминал ден и пред хора не могат да вържат две смислени изречения, а какво остава момче да свали момиче или пък обратното. Което пък е следствие точно от това, че почти всичко е преминало на виртуално ниво. Това важи и за "любовните" отношения. Много по разкрепостен си чрез интернет, което позволява на хората да се опознаят по-лесно, друг е въпроса, че както казах, няма стопроцентова гаранция дали човекът отсреща, който се представя за "еди кой си" и "еди какъв си", наистина е той и е такъв. Стига съм писал толкова.

[ledenakrasota]

Честно казано ми прави впечатление, че повечето хора направо живеят тук. Виждат се и се питат едни други като клюкарките "ааааа ама той тук еди какво си й написа, а тя еди какво си каза", и прочие. Аз се разтоварвам и не взимам почти нищо на сериозно, но някои хора си съставят мнение вече за теб, мислят си, че си такъв без да се усещат. Визирам постове само с лигня, защото примерно такъв е разделът (Кофата ). Там, където се изисква интелектуална дейност е съвсем различно.

[sweet__potion]

аз например се запознах с гаджето ми по скайп. отначало само си писахме, после се видяхме и така тръгнахме... имахме период на раздяла, но и сега сме си заедно. не мисля, че е чак толкова глупава идея да се търси по интернет, но аз не съм търсила никого, просто така се случи... а и човека до мен е доста свестен.

[teen4e55]

Не познавам никой, който да се е запознал по интернет с някого и да е имал успешна връзка. Това са измислици. Не можеш да си еднакъв в интернет и в реалния живот. Все ще се намерят разни впечатления у другия човек, които не можеш да ги разбереш, ако просто си пишете или се гледате по скайп, да речем. Това, че знаеш интересите му, проблемите му, нещата, които го вълнуват, не означава че знаеш навиците му, които не се усеща, че прави или пък физиономиите, както и колко често си сменя бельото, примерно. Все има тънкости, които никога няма да се разберат само онлайн. Добре, да речем че дадена двойка си пишат вече години и са се виждали на живо 4-5 пъти, понеже са нямали възможност (били са от други градове) и после ако заживеят заедно какво? Те няма да са свикнали един с друг, ще трябва едва ли не наново да се опознават, ами ако не си допаднат?
Вече не вярвам в интернет. Това ми е просто за убиване на времето, гледане на някой филм, снимки или пък правене на презентации...
Като се замисли човек само лоши навици може да си довлече от цялата тази работа... Смисъл, някой стеснителен човек като разбере, че общуването по интернет е къде-къде по-лесно, той ще се изолира още повече от останалия, реалния свят, и ще продължи да сърфира. И накрая кво? Изгубено, пропиляно време, прекарано в разочарования, докато можеше да отиде да потича на стадиона и да изгори килограмите, които е натрупал през изгубеното време на стола.

[SisiStrange]

Защо трябва детето непременно да е дебело, за да е "нормално" търсенето му на приятелства и комуникация в интернет пространството? Не ми хареса как се изказа.

Дам, тук имаш право. Казах го като пример. Имах в предвид... неприемано по някаква причина от околните.

[Ilikeliljon]

Запознал съм се с хора от интернет, включително и от този форум и не виждам нищо лошо. Това разбира се не ме прави невнимателен спрямо това с кой си пиша, защото понякога наистина не знаеш кой е отстреща, но пък е готино да се запознаваш така с хора, отваря хоризонти. Даже в чужбина, а и тук навлиза е модерно да се хванеш да пътуваш и предварително се уговаряш с разни непознати в определена мрежа да преспиш у тях и така можеш да обиколиш Европа с малко пари. Останалото, което мисля е казано по-горе

[DisappointedDreamer]

Не познавам никой, който да се е запознал по интернет с някого и да е имал успешна връзка.

Познавам мъж и жена които се запознаха по интернет. Сайт за запознанства. Харесаха се, видяха се, няколко месеца по-късно вдигнаха страхотна сватба, на която присъствах и на която играх хоро докато крачката ме заболяха с един мил възрастен старец. 6 години по-късно те имат син на 4 годинки и дъщеричка на 2. Щастливи са. Бракът им върви. Имат дечица. Така че е напълно възможно, стига да срещнеш отсрещния човек в ранна фаза. ХУбаво, пишете си здравей, здрасти, и подхващате някакви общи теми. Виждате че и двамата проявявате интерес към другия, живеете в един и същи град и имате възможност да се видите, е не бихте ли го направили?

В това аз не виждам нищо лошо - запознаството по интернет, но прехвърлянето на цялата връзка и комуникация на живо.

Дам, тук имаш право. Казах го като пример. Имах в предвид... неприемано по някаква причина от околните.

[anonymous708973]

Фен съм на онлайн контактите по простата причина, че обкръжението ми не ми предлага необходимото, за да се чувствам пълноценна личност. Честно казано, проверявам форума веднага щом се прибера, чакам с нетърпение да видя нещо интересно, което да ме накара да си размърдам мозъка, да предизвика някаква емоция от мен, различна от насмешката, с която гледам на разговорите на хората около мен.
Какво те привлича, за да пишеш на някого? Съгласие по даден въпрос, разногласие по друг, силно впечатление, възмущение, от което следва да искаш да го убедиш в правотата си. И така нататък. Какво ни кара да се доверим? Зависи от човека. Аз мога да си говоря с някого, който не съм виждала, в пъти по-откровено отколкото с хора, които виждам всеки ден и с които нямам нищо общо. И не защото ме е страх да споделям, просто защото виждам много допирни точки с този непознат човек.
Изцяло положителната ми нагласа се гради на доста сполучливи запознанства плюс факта, че не ми се е случвало да се излъжа в човека отсреща, плюс факта, че винаги можеш да си тръгнеш, ако човекът не е това, за което се представя. С други думи, опасността от това да станеш жертва на 50-годишния чичко, представящ се за 15-годишно момиче, е силно преувеличена.

Повечето от вас знаят, че приятелят ми е съфорумник. Интернет имаше изключително малка роля при запознанството ни, предвид факта, че си разменихме едва 4-5 лични преди да се видим и когато излязохме, не знаех нито име, нито възраст. Притеснена бях, но далеч не поради отсъствието на тия фундаментални знания за непознатия зад монитора. Никога не съм си помисляла, че преценката ми за него може да е грешна. Бях чела прекалено много написани неща, а имам претенциите да познавам истинските от фалшивите хора. Излишно е да казвам, че далеч не останах разочарована.
С много близък приятел от мъжки пол се запознах през интернет преди почти 4 години. Оказа се, че учи в съседното даскало. Сега се виждаме доста редовно, даже ще ходя на абитуриентската му.
С бившия ми се запознахме по интернет, суууууупер случайно, още ми е весело, като се сетя. Писахме си месец и излязохме, да се чуди човек що толкова се туткахме, като сме от един град.

Сайтовете за запознанства, примерно, са една голяма лъжа. Там шансът да срещнеш половинка е 1 на 1000. Едно на ръка, че снимките са супер заблуждаващи, друго, че хората там до един са мега перфектни, мега точни, пък като се запознаеш с тях се оказват с една глава по-ниски от теб и доста комплексирани (примерно).

Сайтовете за запознанства са кофти идея, защото нещата са прекалено нагласени. Няма я тръпката, няма го непринудения контакт с човека отсреща. Пишеш ли на някого - той вече знае с каква цел го правиш, няма заигравка. Няма обсъждане на теми, от които да си извадиш изводи и да изградиш представа.

В заключение... бих казала, че мога да изпитам определено романтично привличане към човек, който не съм виждала, заради написани от него неща. Случвало ми се е.
А в момента определено имам интерес към някои съфорумници, адски ми е интересно какво представляват на живо и планирам да се видя с някои от тях съвсееем скоро. София, here I come

[DisappointedDreamer]

Фен съм на онлайн контактите по простата причина, че обкръжението ми не ми предлага необходимото, за да се чувствам пълноценна личност.

В заключение... бих казала, че мога да изпитам определено романтично привличане към човек, който не съм виждала, заради написани от него неща.

София, here I come

Подкрепям с цялото си съществуване първото изречение. Точно така, в повечето случаи, се чувствам и аз. Във един прост форум може да се научи много, да се обсъждат различни теми, да се пишат големи есета с тези, аргументи и мнения, случки. Могат да се обменят и знания и опит и съвети, различни гледни точки. Неща на които аз примерно в мойто обкръжение, МНОГО рядко бих попаднала, и хора които рядко бих срещнала.

И последното изречение е много вярно. Такива романтични чувства и мен биха се родили. Особено щом членувам в сайтове за поезия, и някои стихове просто ми пълнят душицата.

Колкото до последното със СофияТА приятно прекарване! Дано хубаво си изкарате

[malkyytyy]

Аз лично подкрепям в пъти повече общуването на живо, отколкото в интернет. Разбира се, не отричам, че помага в много ситуации когато с даден човек те делят километри и не можете да се виждате всеки ден. Например, най-добрият ми приятел живее във Франция и когато не си е тук общуваме чрез скайп и фейсбук. Но преди това сме се запознали лично, опознала съм го, знам всичко за него, всеки дразнещ или чаровен навик и недостатък. Общувам и с много други хора, когато нямам друга възможност. Всъщност обожавам и късните, среднощни разговори по телефона - сгрява ме самото усещане да чуя познат и обичан глас. Според мен е много по-лесно да започнеш разговор на живо и чак след това да решавам имам ли с въпросния човек какво още да си кажа, или не. Ии горе-долу е това ..

[LadyDi]

Така. Прочетох коментарите малко по диагонал, но ми прави впечатление, че доста сте усетили от къде духа вятъра.
Истината е, че когато седнеш зад аватара си, ти можеш да бъдеш всичко, което нямаш смелост да си IRL. Сваляш задръжките, флиртуваш по-безсрамно, защото тоя от среща няма как да види, че бузите ти са се изчервили (примерно ). Аз съм фен на онлайн запознанствата до толкова, че неудобното начало бива избегнато. Хубаво е тия запознанства да си преминат в реалния живот и от там нататък да си се развиват.
Само че има хора, които на живо не могат да прескочат собствените си бариери и да се отпуснат.