Любов и интернет

[Violenza]

Ако става дума за някакво случайно запознанство - ок, случва се. Но целенасочено да търсиш контакти само в мрежата винаги ми е звучало отчайващо. Както един приятел ги нарича "социални инвалиди". Не харесвам такива хора. Аз разчитам изцяло на контакта на живо. Чрез интернет (скайп и подобни) общувам само с близки хора, не се запознавам с нови, а и не искам.
И не смятам, че е вярно твърдението, че пред компютъра човек е "себе си". Да, можеш да пишеш искрени неща, ама това не означава, че на живо се държиш по същия начин. В интернет можеш да си това, което искаш да си.

[marilyn]

Всъщност въпросите бяха няколко и засягаха както комуникацията, така и последиците от нея (запознанства, флирт, секс, любов). Така че всичко е реда на нещата.

А смятате ли, че хората с ограничени (поради липса на време/внимание, срамежливост и т.н.) реални контакти по-често предпочитат виартуалните контакти и всичко, което произлиза от тях?

Интересна тема. Според мен една от основните причини е, че така е по-лесно. В нета можеш да бъдеш когото си поискаш, да се правиш на някой, когото не си,а ти се иска. Чудесно място за избиване на комплекси.
Много хора предпочитат виртуалните контакти, защото ги е срам/не обичат/ нямат смелост да общуват с нови хора, да се запознават и тн. За един човек, който не е особено отракан да кажем или просто е по-свит, едно запознанство на живо може да е много трудно.
А относно последиците... ясно е, какви могат да бъдат, че не бива да се доверяваме лесно... но като се замисля, същото е и в реалността... не се доверяваме, на някого който познаваме от вчера.

[Hilary_]

В днешно време е в пъти по - лесно да се запознаеш с някой чрез интернет.
Сайтовете/скайп/фейсбук най - често представляват една стена, зад която всеки може да се представи на другия в най - добрата си светлина (на думи). Те дават пълна свобода откъм описание, поведение и всичко останало, което би могло да предизвика симпатии у другия. От друга страна симпатиите се пораждат и по вина на нашата лична представа за отсрещния. В нашите представи той е точно това, което търсим и съответно мозъка започва да го възприема по този начин.
Тук идва разликата между интернет и реалността и повечето пъти следват разочарования, но така или иначе хората до толкова са свикнали с това, че биха предпочели да си пробват късмета със следващия аватар/ник в интернет, отколкото да осъществят реален контакт. Тъжно, но факт.

[wartburg353]

Отговорът е прост - инстинк за размножаване. Представете си едно диво животно, което може да има бърз контакт не само с партньори от неговата гора, но и от гори в другия край на света. Голям избор, малко време => отделя на по-малко време в размисли за става ли или не става. И нещо да се прецака обръщаш главата и нова мишена, и така докато се получи нещо. В нета се получава същото.

[babity]

При мен е навик, така да се каже. Като по - малка съм била точно дебелото дете, за което говореше СисиСтрейндж. Голяма част от тийнейджърските ми години са преминали пред монитора. Доста дълго си замествах социалния живот с това. Тъжно или не, нямам от какво да се срамувам, мога само да се радвам, че е отминало. В настоящия момент висенето ми пред компютъра е тогава, когато съм си в нас и нямам какво да правя. Даже точно т'ва размишлявах онзи ден... Преди ако някой дръзнеше да има нещо против виртуалното ми аз, го приемах толкова лично, беше такъв удар по самочувствието, че с часове наред го обсъждах с приятелките си и се опитвах да опровергая аргументите на този, който ме е нахранил. Докато миналата седмица ми бяха сипнали в някакъв форум и т'ва беше просто поредния пост... Дълго отклонение... Не се правя на много готина, просто разяснявам как седят нещата.

В интернет общувам предимно с мъже(изключая форумите, където нямаш такъв избор). Просто ми е странно да си пиша с приятелките ми, при положение, че мога да ги чуя/видя, когато искам, а не чувствам нужда да създавам нови женски приятелства, още повече че винаги съм страдала от липса на мъжко присъствие в живота ми. И както и на улицата/в кафето/навсякъде има и мъже, има и мъже. В началото е чиста случайност. Просто си пишеш с някой рандом и ако си намерите допирни точки, защо да няма нещо повече? С един бивш съм се запознала тук. Тогава беше детска история, днес сме в някакви... да речем, отношения. Имам си едно приятелче също от тук, с което много се дърпаме, но аз много си го уважавам. Както и миналата седмица си писах с едно много красив(н)о момченце, но за 10 минути чат ми стана ясно, че е безобразно тъп. Но... като цяло... усещат се тези неща. Изказа, к'ви теми подхваща, как се отнася като цяло... всяко малко нещо си има значение, но без живия контакт, просто няма какво да се очаква.