Цитирай Първоначално написано от DarkTemplar Виж мнението
Всъщност въпросите бяха няколко и засягаха както комуникацията, така и последиците от нея (запознанства, флирт, секс, любов). Така че всичко е реда на нещата.

А смятате ли, че хората с ограничени (поради липса на време/внимание, срамежливост и т.н.) реални контакти по-често предпочитат виартуалните контакти и всичко, което произлиза от тях?
Да. Един човек зад монитора колкото може да поражда съмнения, да е фалшив и къвто се сетиш, толкова може да бъде и открит и да вади на показ всичко онова, което не се осмелява да покаже в реалния живот. Къде от срам/комплекси/предразсъдъци/съобразителност, къде от нещо друго (липса на подходящи хора около него на които да се разкрие или отхвърлен от обществото).

Има хора, а и най-често се забелязва при тинейджърите, на които им е трудно да се разкриват или може би не осъзнават, че, за да се разкрие някой пред тях, първо трябва да разкрият себе си. Процеса винаги е двустранен.

За мен нет любовта, ако не премине към реалност, остава една илюзия. Някъв твой си свят, в който винаги си искал да живееш и се чувстваш добре в него, докато не те плесне реалността.

Откакто има Интернет и мобилни телефони, носим хората в джоба си. Всеки може да е на една ръка разтояние от нас, колкото и далеч да се намира. Предполагам сте забелязали, че езика на тялото не изчезва дори когато разговаряш по телефона или чатиш. От начина на писане, изразяване, използваните думи.. или от интонацията на гласа можеш да доловиш всичко онова, което ще доловиш и ако си лице в лице с някой. Единствената разлика е тва - в първите два случая нямаш визуален контакт. Тва за мен показва много.. нямаш нужда от (постоянен) визуален контакт за да познаваш някого. (Не омаловажавам визуалния контакт)

Аз лично не намирам нищо лошо в този вид комуникация. Просто и това, като всяко нещо, премине ли границата, обсеби ли те, няма да те доведе до нещо добро. И също така, тва нещо е индивидуално и всеки го приема различно - някои допускат Интернет да ги обсеби, други знаят къде е границата и я спазват. Имат както реален, така и виртуален живот.

Щем не щем, втория отдавна е част от първия и мисля, че с времето все по-малко ще се разделя на две различни неща.