Не познавам никой, който да се е запознал по интернет с някого и да е имал успешна връзка. Това са измислици. Не можеш да си еднакъв в интернет и в реалния живот. Все ще се намерят разни впечатления у другия човек, които не можеш да ги разбереш, ако просто си пишете или се гледате по скайп, да речем. Това, че знаеш интересите му, проблемите му, нещата, които го вълнуват, не означава че знаеш навиците му, които не се усеща, че прави или пък физиономиите, както и колко често си сменя бельото, примерно. Все има тънкости, които никога няма да се разберат само онлайн. Добре, да речем че дадена двойка си пишат вече години и са се виждали на живо 4-5 пъти, понеже са нямали възможност (били са от други градове) и после ако заживеят заедно какво? Те няма да са свикнали един с друг, ще трябва едва ли не наново да се опознават, ами ако не си допаднат?
Вече не вярвам в интернет. Това ми е просто за убиване на времето, гледане на някой филм, снимки или пък правене на презентации...
Като се замисли човек само лоши навици може да си довлече от цялата тази работа... Смисъл, някой стеснителен човек като разбере, че общуването по интернет е къде-къде по-лесно, той ще се изолира още повече от останалия, реалния свят, и ще продължи да сърфира. И накрая кво? Изгубено, пропиляно време, прекарано в разочарования, докато можеше да отиде да потича на стадиона и да изгори килограмите, които е натрупал през изгубеното време на стола.