Фен съм на онлайн контактите по простата причина, че обкръжението ми не ми предлага необходимото, за да се чувствам пълноценна личност. Честно казано, проверявам форума веднага щом се прибера, чакам с нетърпение да видя нещо интересно, което да ме накара да си размърдам мозъка, да предизвика някаква емоция от мен, различна от насмешката, с която гледам на разговорите на хората около мен.
Какво те привлича, за да пишеш на някого? Съгласие по даден въпрос, разногласие по друг, силно впечатление, възмущение, от което следва да искаш да го убедиш в правотата си. И така нататък. Какво ни кара да се доверим? Зависи от човека. Аз мога да си говоря с някого, който не съм виждала, в пъти по-откровено отколкото с хора, които виждам всеки ден и с които нямам нищо общо. И не защото ме е страх да споделям, просто защото виждам много допирни точки с този непознат човек.
Изцяло положителната ми нагласа се гради на доста сполучливи запознанства плюс факта, че не ми се е случвало да се излъжа в човека отсреща, плюс факта, че винаги можеш да си тръгнеш, ако човекът не е това, за което се представя. С други думи, опасността от това да станеш жертва на 50-годишния чичко, представящ се за 15-годишно момиче, е силно преувеличена.

Повечето от вас знаят, че приятелят ми е съфорумник. Интернет имаше изключително малка роля при запознанството ни, предвид факта, че си разменихме едва 4-5 лични преди да се видим и когато излязохме, не знаех нито име, нито възраст. Притеснена бях, но далеч не поради отсъствието на тия фундаментални знания за непознатия зад монитора. Никога не съм си помисляла, че преценката ми за него може да е грешна. Бях чела прекалено много написани неща, а имам претенциите да познавам истинските от фалшивите хора. Излишно е да казвам, че далеч не останах разочарована.
С много близък приятел от мъжки пол се запознах през интернет преди почти 4 години. Оказа се, че учи в съседното даскало. Сега се виждаме доста редовно, даже ще ходя на абитуриентската му.
С бившия ми се запознахме по интернет, суууууупер случайно, още ми е весело, като се сетя. Писахме си месец и излязохме, да се чуди човек що толкова се туткахме, като сме от един град.

Цитирай Първоначално написано от SisiStrange Виж мнението
Сайтовете за запознанства, примерно, са една голяма лъжа. Там шансът да срещнеш половинка е 1 на 1000. Едно на ръка, че снимките са супер заблуждаващи, друго, че хората там до един са мега перфектни, мега точни, пък като се запознаеш с тях се оказват с една глава по-ниски от теб и доста комплексирани (примерно).
Сайтовете за запознанства са кофти идея, защото нещата са прекалено нагласени. Няма я тръпката, няма го непринудения контакт с човека отсреща. Пишеш ли на някого - той вече знае с каква цел го правиш, няма заигравка. Няма обсъждане на теми, от които да си извадиш изводи и да изградиш представа.

В заключение... бих казала, че мога да изпитам определено романтично привличане към човек, който не съм виждала, заради написани от него неща. Случвало ми се е.
А в момента определено имам интерес към някои съфорумници, адски ми е интересно какво представляват на живо и планирам да се видя с някои от тях съвсееем скоро. София, here I come