Здравейте!Първо искам да се извиня,че съм толкова изчерпателна,но реших,че трябва да започна от самото начало.Доста дългичко е ,но на който му се чете и му се занимава с моите проблеми и терзания.....
Попринцип ползвам друг акаунт,но по ред причини за тази тема предпочитам да пиша от този.
С най-добрата ми приятелка,да я наречем Б. ,се познаваме отдавна,а от 5 години сме почти неразделни.Преди да започнем да излизаме заедно тя откровено беше....смотана.Не знам как ще ме разберете,не искам и да звуча нескромно,но наистина покрай мен започна да се запознава с нови хора,да влиза в крак с модата,стана по-комуникативна и т.н -това са нейни думи.От нас двете тя е по-затворената и свита,ако някой ни погледне на пръв поглед определено аз се откроявам повече-и като поведение,и като външност,а потенциала,който тя има,но засъжаление не го развива въобще няма да го коментирам.Общо взето аз я превъзхождам,ако мога така да да се изразя,но никога не съм я приемала като конкуренция или съм претендирала с това,напротив-винаги се опитвам да я предразположа като сме в компания,опитвам се да изкарам най-доброто от нея.Преди да продължа държа да отбележа,че наистина държа на нея и я обичам,независимо от това каква е била и каква е станала.
Попринцип си падаме по коренно различни момчета/мъже и само един път се е случвало да си харесаме 1 и също момче и тогава аз "отстъпих",те ходиха 3 месеца и скъсаха.Дотук всичко добре...допреди 1 година.Имаше едно момче,в което бях влюбена от 2 години.С него не сме имали връзка,той не е и от момчетата,които са за едно момиче,така да се изразя,но имаше...нещо м/у нас и наистина го бях опознала в различна светлина,докато тя през цялото време ми обесняваше какъв боклук е той едва ли(,което на моменти не отричам,че не е така :Д).Въпросният младеж(Л.) беше заминал в друга държава и седя там половин година..ще ви спестя какво ми беше,като се има впредвид,че там си беше хванал приятелка..Както и да е,той се върна..предполагам може да се досетите в каква еуфория бях 1 седмица преди това и Б. УЖ се радваше за мен.Видяхме се с Л. ,цяла вечер бяхме заедно и накрая на вечерта не знам какво се получи,но той изпрати Б. и я целуна..пред мен.Неговата постъпка няма да я коментирам,донякъде го оправдавам-той си е такъв,освен това на мен не ми е длъжен с нищо-дори и връзка не сме имали,а и все някога ще го прежаля...Но начина,по който тя ме накара да се почувствам не мисля,че ще го забравя..Попринцип съм доста цапната в устата,не си сдържам нервите и съм се била доста с момичета(не се гордея с това,по-грозно нещо от това момичета да се бият няма..) и със сигурност ако беше друго момиче,което не чувствах толкова близка просто щеще да си остане пред дискотеката и нямаше да може да си събере нито зъбите,нито да разбера от къде и е дошло,но тогава просто не можах да се позная,дори не и казах нищо,а няма да ви казвам какво ми беше в главата...А най-нелепото беше,че когато се качихме в таксито и аз се разплаках тя ме попита какво ми е и се държеше все едно нищо не е станало...... Мина доста време от тогава и си отчитам грешката,че не говорих с нея тогава и нито веднъж не повдигнах темата.И до сега почти не минава ден,в който да не се сещам за постъпката и спрямо мен и не мога да ви опиша колко гадно ми става,но може би никога няма да и го кажа-прекалено горделива съм и считам това за проявата на слабост(да,това да и кажа колко зле СЕ чувствам за мен е слабост, и да,знам че не е така,но то си ми е и от зодията-скорпион :Д).Стига толкова за Л.-вече 3та година ми е слабост,това е положението.
Идва ред на по-скорошни събития....харесах си М.,за който тя в началото доста ме бъзикаше и даже и се струваше смешен.В началото м/у нас с М. имаше..заигравка,но той явно не ме харесваше.Бях ок с това,до събота......Бяхме на рожден ден с приятелката ми,на който беше и М.,който се оказа,че харесва нея.Всичко беше перфектно докато накрая на вечерта тя не се целуна с него и не лежаха гушнати цяла вечер(не са правили секс)...докато аз бях там.Аз естествено цяла вечер отричах да имам представяте ли си,цитирам"нещо против,защото нали съм го харесвала допреди 1 месец" и в момента така се наредиха нещата,че май ще стават нещо повече от приятели.На другия ден тя пак ме попита същото и аз пак и казах,че няма проблем,не ми пука и тя е достатъчно голяма за да преценява сама какво да прави.Преди малко той дори ми прати много поздрави по нея и я питал какво става с мен и какво ставало с Д.(момче,с което на рождения ден само си говорихме,но той ме харесва),а тя с цялата си наглост и несъобразителност ми го каза това и даже ме уведоми,че в момента си писали смс-и с М.
И тук вече преля чашата....наистина не издържам повече,и не заради някакви си 2-3 момчета,ами заради нейното отношение и постъпките и.Опитах се да се поставя на нейно място и по някакъв начин да оправдая постъпките и,но не става...просто си знам приоритетите.И наистина не искам някой да си помисли,че ревнувам,заради вниманието,което тя получава от момчета,които харесвам,защото далеч не е така и определено не страдам от липса на мъжко внимание.
ИМАМ НУЖДА да направя нещо,искам да излезна от това положение,в което съм в момента,но не знам как....Не съм сигурна дали искам съвети или просто да споделя,но ще се радвам ако някой се изкаже по темата..Как би постъпил на мое място или каквито и да било друго.