Трябваше да направя баница и да я занеса на приятели. Когато това се случи, никой не ми отвори.Седях и чаках сутринта в дъжда, а вече закъснявах за лекции. Най- тъжното беше, че беше топла и ухаеше, а аз бях гладна като стадо морски свинчета.
Геройски издържах да не си отчупя малко от нея.
Парите от произведението ми във въздуха ми даваха сили. Като звъннах, се оказа, че днес не било 16-ти, а 15-ти.
Оставих баницата на съквартирантите и се оказва, че са я изпапкали. Не били разбрали ?! :@ Утре пак трябва да ставам рано и да я правя.
![]()
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ