Прекалено много внимание обръщаш на баща си. Като виждаш, че не е способен да те оцени, какъвто си, започваш да си затваряш очите за коментари и толкоз. Ако майка ми беше реагирала така на баба ми (подобно отношение, малко по-лошо даже), сега щеше да е доста по-щастлив човек. Ти гледай ти да си доволен от себе си.

Аз си вървя горе долу по план на това, което очаквах от себе си. Та за равносметка трябва да съм много доволна. Уча, каквото искам, имам прекрасен човек до себе си и вече работя нещо близко до специалността ми. За жалост, в България нещата са такива, че ако ще на главата си да се покатериш от усилия, има голяма вероятност да си разочарован. Кариерно общо взето за сега съм малко разочарована. Малко. Ще видим.