Много хубава тема! Една от малкото. Не познавам баща ти, за това само мога да предполагам, но има родители, които използват такъв метод на възпитания, смятайки, че е мотивиращ, стимулиращ да постигаш още и още. Не знам дали случая е такъв, не знам и дали е правилно, но едно е сигурно родителите ти те обичат такъв, какъвто си. Може би просто и те са имали някакви представи, които не са се припокрили, защото все пак всеки родител иска най-доброто за детето си. Или почти всеки. Това какво училище си завършил, в днешно време няма никакво значение. И преди години нямаше, дори напротив. Аз се набутах да уча в елитна гимназия, в която оценките се изкарваха с много учене, а в последствие момчета и момичета, завършили на село бяха прияти на по-предни класирания от мен. Не заради знания, а заради висок бал. Така че това е без каквото и да е значение. По-важното е, че следваш. Още по-важното е, че знаеш какво искаш. Много хора просто не знаят към какво да се стремят. При теб не е така, което значи, че рано или късно ще постигнеш желаното. Що се отнася до приятелите, това че някой има много такива, не значи, че има истински. Както пее моят скъп приятел Спенс "първите се броят на пръсти, а вторихите хм...еб* ти". Звучиш като осъзнат и стойностен човек и аз съм сигурна, че един ден, годините на застой ще са просто спомен от миналото. Не искам да звучи успокояващо, защото е очевидно, че ти нямаш нужда от това. Просто споделям мнението си. Съвсем чистосърдечно.