In*The*Face го каза.. Критиките на баща ти не означават, че не се гордее с теб, просто си играе на психолог и те надъхва. Ще е хубаво ако поне знае къде е границата и кога да спре, за да не се получи обратен ефект, да си втълпиш някви работи и да се получи това, което НЕ искаш..

Баща ми също го прави, майка ми също.. Мога от 6 до 21:00 да ме няма в нас, защото уча, а когато имам време или съм решила да пропусна един ден, изчиствам всичко и навсякъде, а като се приберат почват да ме нареждат ква мърда съм била, само щото не съм направила цигари...

Изкарват ме извън контрол, ама не им обръщам внимание. Вече все по-рядко го правят, сигурно щото ги виждам само сутрин преди да тръгна и вечер преди да легнат..

Аз ако направя равносметка на моя живот досега.. има неща, които не съм си ги представяла точно така, ама все пак не съжалявам, защото в крайна сметка постигнах един вътрешен мой мир и усещам, че съм такава, квато винаги съм си се представяла. Като човек.. Очаквах да имам поне една читава любов, ама явно ще е по-нататък. Не ме сдухва тва.

Стреми се към тва, което искаш да бъдеш и не позволявай да ти влияят много. А целите, които си поставяш, гледай да са колкото се може по-реалистични и колкото е възможно по-малко да зависят от други хора. Също - не си поставяй граници и рамки, щото ако се обърка нещо по пътя и не стане когато си очаквал, само ще се демотивираш.. А идеята не е тази.

Бих те посъветвала като постигнеш някоя цел да се възнаградиш сам с нещо, което обичаш да правиш, а не си правил отдавна. ;р Поддържай стимула.