1.Любовта е лекарство, защото притъпява успешно болките, в интервала си на действие. Създава привидното усещане, че всичко с теб и света е наред, затваря ти очите, кара те да забравяш, до по-късно, когато всичко се струпва на купчинка и с трясък.
2.Любовта е заробваща, защото доброволно се оставяш в плен на чуждата проекция за теб самия.
3.Любовта е страдание, защото...
Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието - неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини - не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен - на съседната маса. И как съм го пожелавала само! - Петя Дубарова
4.Любовта е приливна вълна, защото те застига вечер и неусетно се усещаш, нагазил в дълбокото, търсещ съвети от чайките.