Преди малко говорих с майка ми. Говорех спокойно, но и загрижено, отначало когато и казах че снощи се напи тя отрече, но и припомних как се държеше с мен и й казах, че не ми е приятно. Призна си и каза, че го прави заради баща ми и брат ми. Поговорихме и за работата й и каза, че вече на работа е перфектна и я попитах, защо не може и вкъщи да е така. Замълча, след това й казах как когато е трезва е майка мечта и действително е така, но когато е пияна става неузнаваема. После тя обърна темата за баща ми, но й казах, че неговият характер си е такъв и не можеш нищо да му кажеш. Обясних й, че ще стане по-лошо и че искам да й помогна, мисля, че имаше малък ефект и дано да е така и за нататък, но ако след няколко дена се повтори не знам.