Ако ще те успокои, при мен е същата работа, само че съм се научила да се правя на корава и да не ми личи. Снощи бяхме на едно място и.. можеше цялата да треперя, чак ми прилоша от притеснение, ама не го погледнах нито веднъж...нито го поздравих, нито той мен. Държим се като непознати.. не знам дали при него е маска или просто на мен ми се иска на него да му пука, ама при мен е фалш. И за да не се унижавам повече се превръщам в нещо фалшиво и неистинско. Не показвам себе си.

Тва го пиша по-скоро, за да не го правиш. Приеми, че просто на теб така ти се искат нещата и, че тва, което мислиш и искаш не е истина, а е плод на твоето въображение, въпреки всичките сигнали, които те карат да мислиш обратното. Просто на инат си гледай живота и не мисли за него.