Какво е хомофобия?


Хомофобията е страх, омраза и отхвърляне от и на хомосексуалните и бисексуалните хора. По същия начин има трансфобия – неприязън към трансполовите хора. Няма значение дали си хетеросексуален или нехетеросексуален човек – всеки може да е хомофоб и трансфоб. Нерядко се срещат хомосексуални, които не харесват това, което са, и в старанието си да се разграничат от собствената си идентичност, демонстрират силно хомофобско поведение.


Хомо- и трансфобията са сред най-често срещаните причини за по-лошо, обидно или унизително третиране на нехетеросексуалните и трансполови хора. Множество международни организации се отнасят към тези „фобии“ както към сексизма и расизма.


Действията, продиктувани от хомофобия и трансфобия, представляват дискриминация. И това е нередно, защото нито сексуалната ориентация, нито половата идентичност касаят пряко личните и професионалните качества и умения на човек. Дискриминацията е незаконна в страните от Европейския съюз, в това число и България.


Какво общо имат хомофобията и трансфобията със спорта?

Хомофобията и трансфобията са много често срещани в спорта. Нещо повече – спортната среда нерядко служи за катализатор на хомо- и трансфобия. Много силови спортове, например, се схващат от почитателите си като отрицаващи „женствени“ мъже, а от там – насърчаващи хомофобна атмосфера.


Всъщност това положение почива на стереотипи за гей мъжете. Фактически преобладаващата част от гей мъжете не са стереотипно „женствени“, както много от гей жените (лесбийките) не са стереотипно „мъжествени“.


Нещо повече – много забележителни спортисти са хомо-, би- или транссексуални мъже и жени. Сред тези имена са легендарната тенисистка Мартина Навратилова; златният медалист, плувецът Матю Мичъм; баскетболистът Джон Амечи; боксьорката Нонг Тум; и мн. др.


Как хомофобията пречи на добрите спортисти?


Хомофобията е способна на много ужасни неща, в това число да съсипе кариерата на отлични спортисти. Често пъти информацията, че някой е хомосексуален, се равнява на отхвърляне, изолация и враждебност към този човек. Това е особено фатално в екипните взаимоотношения в спорта. При това подобно отношение не е само възможност, а реален факт.


Така например през 2010 г. бившият национален треньор по шейни на улей, Чавдар Арсов, представя България в конкурса „Мистър гей свят“. Макар това да е негов личен избор, който няма никакво отношение към професионалната му кариера, Чавдар не само е изгонен от федерацията, но срещу него бе организирана ожесточена кампания, в рамките на която от федерацията бе изключен неговият спортен клуб, а лично той бе обект на клевети и заплахи с физическо насилие.


Друг пример за скандална хомофобия бе от света на футбола през 2009 г. Тогава футболистът от ЦСКА Иван Караджов бе глобен с 1000 лв. за уронване на престижа на клуба заради снимка в личния профил на играча в социалната мрежа Facebook, на която той се целува с друго момче. Това решение на треньора Любослав Пенев показва, че еднополовата интимност се третира като нещо нередно, срамно, „уронващо престижа“. В сравнение, ако на снимката Караджов се целуваше с момиче, той не би бил глобен, както не са много негови съотборници за именно такива снимки.


Това са само два примера са фактически съществуващата хомофобия в спорта.


Какво е решението?

Хомофобията и трансфобията са проблем, който иска решение. Повишаването на информираността на важните фигури в спорта е ключ към оказването на позитивно влияние и промяна на спортната среда.


Като направим спорта повече включващ, а не изключващ, ще го направим по-добър посланик на мира, като какъвто той се е доказал неведнъж в историята. Спортът трябва да бъде място за всички, без оглед на тяхната раса, култура, религия, сексуална ориентация или полова идентичност.


Копирането и разпространението под каквато и да е форма е разрешено, дори препоръчително!