СЪВЕТ, НО?

[stone4]

Здравейте , проблема ми е следния : Когато някой има даден проблем от каквото и да е естество и се обърне към мен за съвет подхождам приятелски и по някакъв начин успявам да му помогна,да го надъхам и така. НО когато и аз имам проблем
тези мои съвети не мога да ги приложа за самия себе си , някак не си вярвам ли какво не знам, несигурен ли съм ? Моля дайте някакви съвети ?

[AnOHuMeH]

А би ли казал за какво са свързани тези съвети. Както приятелите ти, искат съвет - искай и ти от нас !

[prosto_chovek]

обикновено така става, няма страшно. Обикновено като даваш съвет на някой, ти го окуражаваш и му казваш неща, които принципно е логично да се случат, но невинаги вярваш в тях. И дори и да го убедиш този някой, като опре до теб, как ще приложиш нещо, което знаеш, че не е точно така и как ще окуражиш себе си с разни плоски неща, които, ако имаш проблем, изобщо няма да ти дойдат и на акъл? Винаги е по - лесно да се дава акъл, отколкото да се прави това, което казваш на другия да направи

[stone4]

да, определено е по-лесно : Съвети от всякакво естество:
Мамо, не се притеснявай , всичко ще е наред...
Спокойно.. всичко ще се оправи... и т.н просто аз нее си вярвам на собствените съвети , не вярвам в себе си

[ChubbyBunny]

Че то и аз моите съвети не ги прилагам на себе си.

[xoxi]

Един и същ съвет няма как да е ефикасен при всеки.
Аз приятелите ги съветвам с неща, които знам, че могат да направят и които ще имат ефект при тях. Ако аз тръгна да правя същото, нито ще мога, нито ще е полезно за мен.