Как се чувствам ли? Изминаха 7 години, цели 7 години...(((( А бях само на 10, не мога да повярвам понякога, че от малка трябваше да преживея тази тежка загуба. И когато загубиш много близък човек, най-вече родител, разбираш какво е истинска болка. Първите дни дори не знаеш какво се случва, след месеци и година дори свикваш, че този човек вече го няма, празно е мястото на масата, няма го това момиченце, което се затичваше да прегърне баща си, който се връщаше от работа... След години вече осъзнаваш, че трябва да продължиш напред, защото светът не свършва заради твоята болка... Има моменти от живота на всеки човек, когато родителя играе важна роля и в такива моменти нищо и никой не може да го замести... Но тази загуба ме направи силна и все пак времето лекува или може би просто свикваш с болката...
"Щастливите хора сигурно не са тези, които имат всичко и най-хубавото, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат. Животът не е въпрос как да преживееш бурята, а как да танцуваш в дъжда!"
nIkEnCeTy_bE, напълно, ама напълно те разбирам.
*Мъчно ми е..
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Човек, колкото и силен и усмихнат да е, има моменти, които просто може да те сринат... И за съжаление малко хора могат да те разберат наистина, как се чувстваш и какво преживяваш, защото си мислят, че е нещо съвсем нормално. Да, такова е, но човек преживее ли го, вече е различно...
"Щастливите хора сигурно не са тези, които имат всичко и най-хубавото, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат. Животът не е въпрос как да преживееш бурята, а как да танцуваш в дъжда!"
“Откакто си отиде, ме е срам
да плача, че животът ме боли.”
this.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Направо...
"Щастливите хора сигурно не са тези, които имат всичко и най-хубавото, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат. Животът не е въпрос как да преживееш бурята, а как да танцуваш в дъжда!"
При мен днес се навършиха 8. Имам чувството, че и 80 да са, пак в съзнанието ми ще е сякаш беше вчера. По-силен те прави такова преживяване, несъмнено. Но колко пъти се питаш "за чий"? Времето ти налага да свикнеш, а вътрешното гласче ти писка, че не иска да свиква. Еми животът може да е една голяма лайняна кофа, която се изсипва без ред, причина или предупреждение. Може да се изсипва по много пъти. Често. Кво да го правиш? Има хора, които те разбираме. Файда, но все пак ни има. И лайнян живот да ни се е паднал, все има какво да направим от него. Главата горе, смело посрещай чувствата, не бягай от тях и винаги търси щастието. Дори и да се скрие някъде, стига да го потърсиш, винаги може да бъде намерено. Съчувствам ти и успех!
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Хора,много съжалявам за загубите ви. Предполагам,че сега сте по-силни и не мога да си представя как се чувствате,аз съм губила близка приятелка и много боли, а за най-близките си дори и не мога да си представя...
maDamn
Добре че и днес ще е хладно, че тия жеги ми писнаха.
Иначе след малко отивам на работа, вчера оправих Faceboook и google plus API-тата, днес остана да навържа нещата и утре е презентацията на сайта.
И пак нямам търпение да мине тоя ден, и да дойде вечерта.. и да си я гушна.
Мхм.
Днес ще се чете книга и ще се излежавам до следобяд. След това си вдигаме парцалките с едно куфарче и зареден фотоапарат, и отиваме на обилколка из България. Няма да ме има 2 дни, ама поне форума да си почине малко от мен
Готино ми е. И той има заслуга за това. Мда мда.
Първоначално написано от nIkEnCeTy_bE
Бях на 14.
А сега,след като прочетох тези два реда осъзнавам,че и 100години да минат,празнината,която най-близкият ми човек остави все ще си я има...
Съжалявам,че и при теб така са се стекли обстоятелствата.
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
Главоболието от вчера още го има...Но поне той се прибра. Разбира се пак нищо не каза.Не попита дори как сме.Но такъв си е той.Свиква се.
Просто се усмихни...останалото няма значение!
hugs за всички
не пожелавам на никого такава загуба,защото мен ме боли когато губя средно-близки роднини, а пък за родители не искам и да помислям
аз се разсъних, изкъпах се и отивам на пазар, приятен ден на всички
Нека спрем войната по пътищата заедно. /В памет на Милена Б./
Леле ..стана ми много тъжно, като ви прочетох постовете. Не вярвах, че има толкова хора като мен тук. И аз съм сред загубилите родител и знам колко е тежко. Мисля, че такава загуба не се преодолява..може само с времето да се свикне с нея. Осъзнаваш, че градиш живота си без важен за теб човек и това е много, много трудно, особено като гледаш семействата около теб. И се чудиш защо точно на теб това се е случило...
Благодаря на всички! Радвам се, че ме разбирате, както и аз мога да ви разбера. Определено това е може би най-тежката загуба за един човек. Както каза Чачо прави те силен, но никога не го приемаш, а просто свикваш. Хората като ме видят си казват: "Ето винаги е усмихната, как може да е преживявала такова нещо.", "Не и личи." , но само аз си знам. Знам, че много хора са преживяли това, не претендирам, че съм най-изстрадалата, но хората твърде често си мислят, че твърде лично го приемам, все едно съм единствената. Съжалявам за това, че не можах да опозная баща си толкова много, не можах да му се порадвам, не можах да дочакам дори за караниците, които настъпват в пубертета, за онзи контрол, който дава бащата. Не можа да дочака дори абитуриентската ми, а за сватбата ми един ден... не си представям. В такива моменти определено ще ми липсва... Но все пак съм запомнила хубавите моменти, игрите, като бях мъничко детенце, разговорите и разбира се лошите моменти и караници в едно семейство, защото перфектно семейство няма... Може би от една страна е хубаво, че не съм се привързала толкова много. Сестра ми беше на 16 тогава и просто не си представям тя как го е изживяла... Радвам се, че имам майка, която ми е помогнала за всичко това... Но никога няма да забравя последният поглед, последната прегръдка и последното "Чао, тате!"...
П.П Съжалявам, че ви отегчих. Май твърде много се впуснах в спомени...
"Щастливите хора сигурно не са тези, които имат всичко и най-хубавото, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат. Животът не е въпрос как да преживееш бурята, а как да танцуваш в дъжда!"
Все едно аз говоря. Определено изпитваме сходни чувства. И аз съжалявам за много неща, за много неизживяни моменти. Това е един много голям шок за всеки един подрастващ. Сякаш са отнели част от теб. Наистина ни прави по-силни и може би, аз поне, се научих да оценявам всяко дребно нещо, защото не знаеш какво ще ти поднесе утрешния ден.
Стегнахме си парцалките, и отлитаме. Идвам си след 2 дни. Форума хубаво ще си отпочине от мен. Той ще ми липсва, ама ще си го чувам редовно и ще му надувам главата (както винаги) с приказки.
Забавлявайте се, хорица.
Аривидерчи.
Аре , чао сладка,приятно изкарване.
Отворила съм да става течение и ми е айляк.
Чета си правилник и ще ходя на курс пак в 5 . Жега,не жега , ще бръмча
Ох,хубавко ми е.
maDamn
накъде отлитате, ако не е тайна ?
пт: чакам си лещите да пристигнат, чакам той да дойде да ме вземе за плаж, на това отгоре не знам как ще се оправя до 9 часа и как ще се завлека до там.. много ми е натоварен деня днес и на това отгоре супер много ми се спи.
уф <3<3<3
http://ask.fm/iwwkaa
Ден 1 - Добре започвам,хич не ми липсва дима,но съм свикнал да правя нещо...пия натурални сокове като ми скимне да запаля,ама е странно,не ми липсва дима,а самото действие,трябва да измисля как да го заместя...
>>DjBelev<<
Суупер.Бях на кафе пак с готини хорица и вечерта се очертава страхотна. Незнайно как обаче , съм се объркал , че ще ходим на Емануела , а не на Емилия рофл
Снощи беше ужасно...просто ужасно
Не си чувствам ръцете
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
Вени, Венисимо :3Не си чувствам ръцете
Аз пък бях детегледачка и рисувахме коли, къщи и духове и Баба Яга с едно момченцИ, което може да прави фокуси :3
Баща му после ме пита: К'во става, готова ли си за т'ва?
Аз: мммм-м-м-м *оглежда се в небето*
той: да бе, ясно хахах
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
А не обичаше децата...
Аз от Славейков до нас носих цялата Руска класика. Ще снимам книгите и ще видиш за какво става въпрос.
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
Много гаден ден. Имам чувството, че нещо пропускам, обаче е прекалено рано още да се каже. Мисля, че определено нещо или някой го краде от мен, но за момента ще си мълча, току виж се окаже едно голямо нищо.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
