
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 22
дейба майка му стара пак ли стана така работата
Bad boys, bad boys.. what you gonna do ? What you gonna do, when they come for you ?! *dance* x3489573495847304345356
Лелеееее, на какви простотии се смея.. просто не е истина![]()
Нервно ми е заради утре и до някаква степен ми е и кофти, щото всичко ще свърши.
Супер изморена съм и ми е нервно и ще си го изкарам в/у него утре =.= Направо съм като премазана. Много неща се случиха снощи... беше странен рожден ден ;д но пък забавен. ЙОСКО ПРЕЗИДЕНТ!
nigga stole my bike
Ще ревна от безсилие.
След отвратителните няколко дни, тази вечер я прекарах перфектно с НЕГО.
И сега трябва да заминава. Ще го видя само след 5 дни, които в момента ми звучат като 5 месеца.
Не искам да заминава и ще се изям от безсилие.
Разделихме се преди час, а вече ми липсва болезнено много.
И спря да се върти за миг земята..
Познато до болка ... Пробвай да се развличаш с нещо, хоби, разходки, насам натам с приятели, но недей се затваря в къщи, че тогава кошмара е двоен ( от опит го казвам ). Абе да минава по бързо времето.
Иначе горе долу бивам. Ако не друго, то поне днес му показах характер, и че няма да я бъде тая да си играе с мене.
Но пък си намерих любимият балсам за устни нивея ( който доста трудничко намирам заради старият модел ) и си купих една много готина, черна, късичка, рокля с едно рамо, абе бонбонче е, и е лека материята - идеална за горещо лято
Още 3 дни и край на чаканетоНо и още 3 дни до изпита, което вече си е леко шит ..... Ама какво да се прави, ще трябва да се взема.
не трябваше да пия кафе.
безсънието не води до нищо хубаво.
знам го и все си мисля, че този път ще е различно.
това, разбира се, се отнася и за всичко останало.
неспокойна съм.
духчето ми е подскачащо из тялото ми топче.
удря се в стените ми и никога не ги събаря.
жадувам топлината му. дъха в ухото ми. гласа, който си тананикам наум.
не искам да обичам първа. пф.
Бързо, бързо... колко бързо?! Иначе благодаря.
Не ми е за първи път, свикнала съм с отсъствията, но най-много мразя точно преди да замине да направи нещо, за което мисля цяла седмица после и не мога да се съсредоточа в нищо друго.
Но поглеждайки го от добрата страна.. след цяла седмица такова чакане, после почивните дни, когато сме заедно, са просто... Мммм.
Иначе по темата, добре съм.
Oще ми е ваканционно настроението, но това, че остава само 1 месец още ме успокоява до известна степен.
Денят ще е хубав, предполагам.
И спря да се върти за миг земята..
Странно, всичко свърши сякаш толкова бързо... след 12 години очакване. Нооо беше страхотно и настроението беше на макс! Какво по-хубаво от това да си с хората, които обичаш!
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
И тук времето се разваля. И настроението ми с него. Имам няколко теста тази седмица, искам само по-бързо да минават, та да си ходя вкъщи.
Изкарахме страхотни и незабравими 4 почивни дни !! Нямам думи да ги опиша просто.
За съжаление, обаче, тази седмица ще е много тежка.......но какво да се прави. Ще я избутам някак.
Айляк много ясно.Ако нямам 6 , да не изям 2 тортички днес
Безумно тъпо ми е ... Времето навън в тотален шит, пере дъжд та се къса ... Тоест цял ден съм затворник в нас и единственото, което ми остава като развлечение, след като ми писне да съм на компа, е да уча ... Много забавно нема що. Ако ми дойде музата, след ученето, може да се хвана да си направя някой нов чифт обеци, че от бая време не съм си правила, а материали за тях имам колкото си искам.
БЯСНА СЪМ, умньо пак ми е говорил зад гърба , а и не само на мен, днес даже го хванах в крачка и избеснях. Само мисълта,че майка ми ще има работни отношения за напред с него, ме спря да не издивея и да не го пратя на майната му!
maDamn
Не съм мрънкало(нищо, че във форума друго изглежда, понеже го ползвам като отдушник), не харесвам хората, които се изживяват като мъченици и вечно онеправдани, ама... дееба, наистина се чувствам прецакана! "Кой как се уреди", ама не баш. Сиктир вече от поощряване на шуробаджанащенски отношения и подлизурковщина. Гъза и нервите си скъсвам, за да направя нещо като хората, а накрая го ям целия. И колко нагъл трябва да си, че да знаеш точно колко усърдие, време и енергия е коствало един човек, за да свърши нещата като хората, а да му сервираш трохи и да очакваш да е доволен?! Аплодисменти за глупостта ви, която е безгранична, както и за простотията, която се шири надлъж и нашир и се издига на пиедестал!
Дали демоните от миналото се завръщат, или просто историята, затова е история, защото се повтаря, не е ясно. Научих някакви неща, които май не трябваше(или не ми се искаше) да научавам, което безкрайно много ме угнетява. Не е като да не съм предвиждала подобен развой в една друга реалност, но хич не ми се искаше да се сбъдва в тази. Лош пророк съм, да му се невиди. Което ме навежда на мисълта колко изменчиво е човешкото щастие. И все повече, и повече губя желание да го диря по най-различни пътеки, пътечки и пътеченца, опитах се нееднократно, но просто не се получава.
Ясно е, че ако ги няма тия моменти на падение, надали ще успея да оценя хубавото в истинския смисъл на думата, обаче... "Защо трябва да е лесно, като може да е трудно?", ама защо пък трябва и да е толкова трудно? Разочарование след разочарование, не е като да не съм го преживявала вече, в един момент нещата се трупат ли, трупат, докато ти си мислиш, че си ги превъзмогнал и се превръщат в огромен препъникамък. Ебала съм ти хората, масата от които са безумно неблагодарна и егоистична сган, страшното идва, когато човек започва да губи вяра в себе си и спира да мечтае. А аз усещам как вече ми писна да се боря и как не ми се занимава с нищо. Желание липсва, амбиция липсва, стремеж към каквото-и-да-било - липсва. Сътресение след сътресение - мерси съм вече.
аз се чувствам като будувала последните 48 часа.
встрани от това съм добре. дейна, усещам се дори смела, някакъв оптимизъм покълва в мен.
е, време му е, 'баси, пролет малко да видя.
паста, поезия, чай. малко ми липсва, остава ми да измисля как да му помогна да си подреди нещата.
Еба ти и лекарите, еба ти и държата, ей !!!!!!! 20 лева за поглеждане за 10 секунди и отговор "аааа иди еди къде си, т'ва не е за нас"... Т'ва е наглост бе. И ми вика за консултацията.. к'ва консултация ?!? Да ми каже, че трябва да отида другаде ?? Ти ебем и консултацията... БЕСЕН СЪМ !!!!!
писна ми всички около мен да говорят за любов, гаджета, как и колко пъти правили секс и тн.. и най-накрая да ми изтърси бффто - 'искам те и теб обвързана ей!', пхаха та нали ми се водиш приятелка? не знаеш ли каква съм, не помниш ли кой боклук дъвках 2 години и все още нещо ме бодва, когато се разминем и той ми каже лигаво името?! и аз искам някой до себе си.. ама не е като да си го поръчаш с експресна поръчка от нета за 2дни.. радвам се за нея, че е с нейния там вече 5 месеца, но понякога може да се съобразява с мен и поне да ме пита как съм НАИСТИНА.. жалко, че все повече осъзнавам как нямам нито един истински приятел.. иначе съм супер, отървах класното по мат и изпитването по право (и двете госпожи ги нямаше :ДД)
Доволно ми е, успях най-накрая :Д. Имам доста неща да преглеждам уж, ама някак нямам желание. Това класно може и да ме прецака здраво утре.
"Ако можех да изляза оттук, щях да си позволя да бъда луда,защото всички са луди, а най-лошите луди са онези, които не знаят, че са такива,защото само изпълняват нарежданията на другите."
Успах се жестоко днес, но пък всичко се оправи. Видях старата си любов в рейса и ме налегна на стари спомени.![]()
http://vbox7.com/play:90b55e17 ^_^
xDDDDDDDDDDD
Егати как се зарибих да играя тетрис във фейсбук.
Жалко, че ми свършва толкова бързо енергията.
Иначе съм добре.
Някакво ми е леко притеснено, но повече спокойно.
Абе ще преживея тоя един месец училище, който е останал.
Нямам търпение да дойде ваканцията и да изхвърля съдържанието на бюрото си в момента.
И спря да се върти за миг земята..
Изморена, сдухано ми е... супер много ми се спи, утре пак няма да мога да си почина или да си легна рано. Отделно ми е криво, че не ми се нареждат нещата, писна ми яко.
Искам един ден, в който никой да не ми звъни, да не ме занимава, за да мога да се НАСПЯ. Гр.
Everything changes, but beauty remains ...