ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 22

[NambyPamby]

отново обявявам мълчание, поне що се отнася до комуникацията ми с него. някак ми се струва, че много си е повярвал, едва ли не е убеден, че без него не мога, което е така далеееееееч от истината:Д ох, обичам се. плътна, смислена, самостойна. уча се да се показвам. имам какво да дам. знам го. останалото е време.

Мхм.^^ Само дето това с времето ми е най-трудно да го асимилирам. Толкова обичам да се надпреварвам с времето и така и не се научих, че избързването е само в мой ущърб.
Имам страхоооооотни приятели и се радвам, че са до мен в такъв момент. В един от поредните такива. Хич не е яко да си единак и е съвсем, ама съвсем различно, когато се облегнеш на нечие рамо и с едно изречение успяват да те разберат, утешат и успокоят. И в личен план не е толкова зле, нищо че приемах нещата трагично. Оказа се, че днес беше един от най-хубавите ми дни. А докато той се прави на велик, друг ме налазва стабилно. Като се сетя каква физиономия ще направи, когато научи... За тези моменти живея.