Обожавам я! Момичето, което ми показа какво е истинско приятелство...
Днес за пореден път ми доказа, че мога да й вярвам на 100%.
След всичката шитня в даскало, само тя беше до мен през останалата част от деня и само тя не ми спомена за случилото се днес. Успя да отвлече мислите ми и наистина се забавлявахме двете.
Аз като емоционален инвалид в тези отношения, мисля, че е крайно време да 'проходя' и да започна да се отпускам пред нея. Ужасно много искам да отида при нея сега и да я прегърна, но понеже знам, че и тя си пада малко емоционален инвалид, мисля че днешните глупости са един добър старт и за двете.

Иначе в дни като този, той ми липсва повече от нормалното.
Свикнавала съм в най-критичните ми моменти да е тук, а когато го няма...........
Ох, а майка ми пък ще се прибере всеки момент и знам, че вече е научила за днес.
Хич не ми се слуша.

И мда, ако някой има колекция от надъхващи цитати, моля да сподели поне един.