Как се чувствам ли? Изминаха 7 години, цели 7 години... (((( А бях само на 10, не мога да повярвам понякога, че от малка трябваше да преживея тази тежка загуба. И когато загубиш много близък човек, най-вече родител, разбираш какво е истинска болка. Първите дни дори не знаеш какво се случва, след месеци и година дори свикваш, че този човек вече го няма, празно е мястото на масата, няма го това момиченце, което се затичваше да прегърне баща си, който се връщаше от работа... След години вече осъзнаваш, че трябва да продължиш напред, защото светът не свършва заради твоята болка... Има моменти от живота на всеки човек, когато родителя играе важна роля и в такива моменти нищо и никой не може да го замести... Но тази загуба ме направи силна и все пак времето лекува или може би просто свикваш с болката... (((