Дееба и тъпия ден, дееба. Разкарвах се напразно до другия край на града в тоя мор навън, после си прецаках пералнята, след това и фризера, счупих една чиния по най-нелепия възможен начин и си шибнах така жестоко крака, че в момента кутрето ми тупти. Довечера бях пред дилема дали ще се излиза, или не, но вече ми е пределно ясно, че трябва да си остана вкъщи и да лигавя кутия сладолед, докато премине възможно най-каръшкият ми от месеци дни. Ебати. Мислех да готвя, ама ме е страх да се доближа до печката, че после и пожар да трябва да гася - не, мерси.
Паля фас след фас и съм яхнала метлата здраво, оня нещастник не се е появявал скоро и по-добре, че както му набирам отдавна и ми е писнало да му слушам глупостите, ще яде дръвцето. Подходящ ден е за раздаване на правосъдие, мисля. Няма само аз да съм нещастна, я!