"По него не просто си паднах,по него пропаднах" ... или нещо подобно беше,цитат от фейсбук.

Колко ми е лесно и в какво блажено спокойствие живея,когато той е далеч и аз едва ли не съм приела,че е покойник и как цялата се разтрепервам,точно като видяла оживял мъртвец при всяка една негова (напълно случайна) поява.
И колко майсторски успявам да поддържам невъзмутима и уверена физиономи,тип "английската кралица на прием" в такива моменти.
И слава Богу,че той е в пълно неведение колко усилия ми коства всичко това.

........................

Съдбата има пръст в такива истории...среден пръст.