Защо винаги искаме това, което никога няма да имаме? "Всичко е възможно", "Няма невъзможни неща" - дрънци. Искам нещо, вкопчила съм се в тази мечта и не искам да я пусна, макар и да знам, че никога няма да се случи. Просто се чудя.. защо хората трябва да сме такива мазохисти? Всеки ден ставам с надеждата, че днес може и да получа някакъв знак.. Един поглед ми стига, една усмивка.. Уж понякога усещам някаква слаба, едва недоловима връзка, която след малко се изпарява. На следващия ден отново така, на по-следващия пак и т.н и т.н. Колко време вече мина? Колко още остава? И какво точно чакам? Чувствам липса..