Няма друг такъв нещастник като мен честно...как може 2 момичета да ме преследват,да ме харесват,да искат нещо сериозно и аз пак да преследвам нея...За първи път от доста време се чувствах добре и си купонясвах,до момента в който се почувствах като най-големият загубеняк в света...знам че нямам шанс с нея,но това беше подло от страна на съдбата...купонясвах си в дискотеката,дойде един от тея с розите,викам си,чакай,нека и взема една и да и я подаря и докато си намеря тъпият портфейл го виждам как я взима и й я дава...2 часа трябваше да ги гледам как се натискат...не му се сърдя де,нито на нея,гадно ми е че целият ми живот е някакъв такъв...все нещо се прецаква в последният момент...как може баш нея да обичам...защо тъпото ми сърце не я забрави...е поне вече не сме съученици,по лесно ще е...но това не променя факта че аз съм пълен загубеняк....не съм се чувствал по отвратително...да видиш как някой има нещото за което сърцето ти купнее...от опитите ми да се правя че нищо ми няма и си денсвам,си разбих устата...аз и без това исках да се нараня,пак щом се разминах с една подута устна...и все пак,ужасно ми е шибано,така де,още на бала се виждаха искрите им,дори и аз да и бях дал розата,нямаше да се случи същото де,но все пак...просто осъзнавам какъв загубеняк съм....................