Като времето навън.
Искам да си бия ли главата в стената, бия ли, бия... Имам чувството, че имам дупка в главата и отнякъде изтича сиво вещество. Друго обяснение за всичките тия глупотевини, които сътворих, нямам. Как мога да се издъня в една и съща ситуация повече от 3 пъти?! Как, по дяволите?! Хората се учат от грешките си, пък мен са ме учили да съм постоянна, затова тъка в една и съща посока. Думи нямам да опиша какви неща искам да си причиня в момента. Толкова да съм... гррррр!
Да не говорим, че се вбесявам за дреболии и си го изкарвам на де-що хора има около мен. Дори най-миролюбивите и хрисими душици вече едва ме дишат. ;\