ахаха и цялата ми воля отива на кино.. и пак се чувствам като парцал, пак едвам търпя всички около мен - противни са ми! а уж ми се водят приятели.. не ме разбират, жалко. вкъщи не намирам разбиране, още по-жалко. дори сестра ми, на която имах най-много доверие и тя се държи като.. суперско, хайде да се успокоя с шоколад и желирани бонбони, а единия месец диета и свалени килограми ще го хвърля в кофата.. както всъщност постъпват и всички други с мен.. за кво да се бъхтя да изглеждам добре? с тяло само не искам да се доказвам. имам мозък и характер, но за момента не съм срещнала правилните хора, които да ме разберат.. не знам дали проблемът е в тях или в мен, най-вероятно в мен.. та да, отивам да ям шоколад. единственото хубаво днес е, че засякох Пафел на светофара и с него си поговорихме под дъжда ;д ебати шашавото ми е, а поста не ми се мисли колко несвързано звучи.. duh.