Като агънце сред стадо вълци. Хич не ми е зле, обаче.
Някаква много луда седмица преживявам, направо не е за вярване. А пък толкова криво ми беше миналата, направо се задушавах от безпокойство и отчаяние. "Съмтаймс уин, съмтаймс люн", дет' се вика.
Единственото, което ми затормозява леката като перце душица е тъпия реферат, който трябва да пиша.