Ама то мач ли имало? Затова, където има плазма, са се наредили по 10-15 коча като птица върху жица.

Е, не! Блудния син се завърна. They always come back. Мислех си, че ще е голямо предизвикателство да го изритам от живота си отново, обаче окото ми не мигна, оказа се, че въобще не съм толкова уязвима, колкото си мислех. И наистина ми е тъжно. Едно на ръка, че той е много жалък, друго - че аз съм още по-голяма муня, че съм го харесала и съм си губила времето. Страшно беше. Ред сълзи, ред сополи, драма и филми. Добре, че ми дойде акълът в главата и го надживях. Той е единственото нещо, за което съжалявам в живота си. От друга страна обаче, той ми помогна да разбера какво не искам в живота си, та нямаше други недоразумения след него или поне не нищо фатално.
И отново - благодаря, благодаря, от цялото си сърце и душа за приятелите, които имам. Може на едната ми ръка да се броят, обаче такава опора са ми... Същински слънчица.