Мразя го това време бе, мразя. Не мога да вирея при такива условия. В най-лошия случай 28, всичко друго е свинщина.
Че и с тва тичане, което ми се очертава тия дни хич не се виждам. Поне днес се прибрах сравнително рано, имах време да седна и да се нахраня като нормален човек, а не както винаги набързо на крак, дремнах за половин час и преборих гадния учебник вече окончателно, та съм доволна от себе си.
И мъъъъничко ме е страх, понеже чувствам интуитивно, че има някакви очаквания към мен, симпатичен ми е, вярно, ама хич не ми се ще да си усложнявам живота излишно на тоя етап. Дано да греша, че иначе ще си развалим отношенията за едното нищо.