Въй, как ме ядосва... как може така да ме притеснява сега, след всичко, което стана последните седмици? Колкото ми е лошо, сега и тя ме побърква от притеснение как е и дали не е станало нещо. Ако продължава да ми бие мазния игнор и да не вдига и отговаря на съобщенията, усещам как ще пална колата и ще отида да я посетя набързо, да й плесна два шамара да се осъзнае малко какво ми коства т'ва нейно мълчание на фона на цялата помия, която се изля около нея. Вчера цяла вечер не съм мигнала да я мисля, въпреки че не съм сигурна дали го заслужава напълно, а днес я виждам как просто ми подминава всичко. Щото знае, че съм права и не ще да го приеме. Ама ако не го направи скоро, не се знае как ще се влошат нещата. Ох.
Намерих си учебниците за университета или поне така си мисля иначе. Мисля да прегледам математиката след малко, че като се знам колко ми е силна, пък на английски кат' е още повече, по-добре да взема да прочета някоя от 1008-те страници.