xoxi, докато те чета чак на мен ми става хубаво.
В тоя ред на мисли - искам и аз такива идилични дни с любимо човече, съвсем съм забравила вече какво е. Само троша нерви по глупави хора и си хабя времето в бумащини. Имам чувството, че не живея, ами го карам на автопилот на моменти(преобладаващи). Неудволетворено ми е, особено след тва кривото събуждане сутринта.
Как може да ми говори така разтропано по телефона?! И то разбирам да бях сгафила нещо, а то някаква безумна простотия, човече. В такива моменти поне се успокоявам, че съм що-годе нормална и има къде-къде по-страшни случаи.
Оттогава обявих бойкот, изключих си телефона и цял ден гледам филми на хладно. Има невероятни попадения, направо не мога да се нарадвам. От кога ми се гледаше някаква психарщина, различна от американските бози.