днес беше заплануван за гуляй вкъщи, но в крайна сметка пак бях навън в най-голямата жега.

случват се някакви неща на хората покрай мен. всеки чака/предусеща някаква промяна, усеща нуждата от такава, но е с вързани ръце, поради хиляди неясноти (за себе си, желанията, света). това е апокалиптичното на 2012. умирам(хах!) от желание да видя какви ще сме след рождения ми ден. по-красиви, по-добри, по-одухотворени, чисти, нови. ох, оптимизмът ми се обажда:Д

правя твърде много крачки в неговата посока и го осъзнавам. не мога да го чакам повече, а се опасявам, че отмина ли веднъж, няма да го погледна по този начин втори път. познавам се. в това отношение съм постоянна.
любопитство ли е, че се вълнувам какво става в съзнанието/душата му, или форма на загриженост - не зная. не ме и интересува всъщност. изпитвам потребност да общувам с него точно сега. това не се случва по желания от мен начин. ще се повъртя още малко и пак ще се загледам в моите си хоризонти.

ягоди, банан, ванилов сладолед = РАЙ<3