ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 22

[Glamour92]

Не мога да спра да кихам,да кихам двойно,тройно,ен-торно и да си подобрявам рекордите по брой кихавици в секунда.
Всичко това в една 35 градусова действителност...гах.

Освен това пак се усещам как отвреме-навреме се оставям на изкушението да литна в небесата и да гледам строго,отвисоко хора,проявяващи мои,древни,но съвсем отскоро преборени с доста пот недостатъци...Ще бъде перната по носа скоро,ако не се спра,ми се струва. X_x

И все пак...няма как да не възкликна: как може толко3 много мазохизъм и склоност към fuck-ване на логиката и разума,бе..? Самоуважението
,достойнството - де ги..?

Ще осъзнава човекът ясно с единствената си функционираща все още мозъчна клетчица,че някой действа на душичката му като отрова и го съсухря,впримчва и стъпква и въпреки всичко ще се стреми с цялото си същество към такова самоунищожение и ще обрича години(!) от живота си на него...в името на какво..?

*даже не ми се щеше аз да се оказвам в ролята на палач - не желая да причинявам никому нищо лошо,никога не съм била садист,нито съм проявявала подобни наклонности...

Какво обаче се случва,когато пряко волята ми се озова във филм със секира в ръцете,усещайки как някой ги стиска здравата и се мъчи да ги направлява по начин,целящ да го убие/осакати доживот.

Аман от откачалки...
*само ми навличат карма и ме карат да преливам от недоумение О.о