Станах рано.Спах малко. На лекар- нищо ново. Само дето не съм сигурна дали съм болна от нещо от което не съм сигурна дали няма да се мре.А сега точно ми се живее. Пиша много.Наваксвам моментите на страх, в които не смеех да си покажа носа навън.Пиша,но до никъде не стигам. Отново ме е налегнало онова досадно чувство,че не правя нещата както трябва. НО имам усещането,че накрая ще се оправи всичко.И може би най- накрая, след 3 години, ще мога да се отдам на почивка на моренце,планина и чужбина.Ех,лято е.