Чувствам се... щастлива, притеснена, изморена ии се страхувам.
Не знам.. това, което ми се случва напоследък е едно от най-хубавите неща в живота ми, самото чувство - да се чувстваш на място, себе си и горд с това, което си постигнал е неописуемо. Не те свърта на едно място, после си казваш - naah, not a big deal, а след това осъзнаваш, че всъщност си е голяма работа, след като си се стремил, именно, да постигнеш това.
Чувствам се повече от щастлива, а това не се е случвало от много време насам, притеснена съм за него с всички тези истории с болници и жеги.. но, да, оправя се. Ще се оправи.
Радвам се, че по някакъв начин успя да изкара оптимистичната ми страна, при положение, че бях заклет песимист. Мисля го твърде много, overthinking shiz.
Страх ме е да не загубя всичко това - това чувство, тези моменти и този човек.