Не особено добре.
Пак си забравих ключа и трябваше да влизам с взлом в собствената си стая. Шести път този месец. Не знам за човешката, но моята глупост няма граници.
Добре, че тати е полицай и ме е научил как да отварям врати с кредитна карта. И пак това не е оправдание.

Още 9 дена и най-любимият ми човек на този свят ще пристигне. Поне това е някакво успокоение.