Ах този цикъл да идва веднъж за винаги! Писна ми все да ми е лошо.Искам да изляза да потичам.Пак се вманиачавам по теглото,но поне сега не се ограничавам с малко ядене, а хапвам равномерно и здравословно.Е,без малко шоколад няма как,че с това кръвно не се живее лесно.Но напредък-вече се мъча да закусвам.

Писна ми да се карат!Не разбират ли,че аз страдам от тази кавга? Знаех,че ще дойде време за спорове между тях,но очаквах да изчакат да се оженим поне. Сега 2 седмици тренировка за семейство и вече им вярвам и съм почти сигурна,че няма да се справя.Омръзна ми собствените ми родители да ми казват винаги,че ще се проваля.За съжаление им повярвах.