Чувствам се странно, но приятно. Видях се с един стар познат, с който се запознахме по готин начин и омг... принципно се отпускам суууууупер трудно пред коойто и да е, а сега ми беше толкова отпуснато, спокойно, хармонично и уютно. Говорихме си сигурно 3 часа за супер интересни неща и най-хубавото е, че го приемам като приятел и мисля той мен също. I mean... Знам кога някое момченце иска нещо повече от мен, а сега не усетих нищо такова и толкова се радвам, че мога да разполагам с човек, към който не изпитвам ъъ повече от приятелски чувства и той към мен също. омг толкова е странно и хубаво, чувствам се прекрасничко от познанството си с това човече.
Иначе ми е леко празничко, но си пазя нещо красиво в себе си, което ме повдига във всякакви моменти. <3