ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 22

[dream1707]

Снощи беше добре ... Радвам се, че си знам мярката за алкохол... Свъшиха ми цигарите обаче ... Междувременно съм малко разочарована, защото снощи не ми се получиха нещата, а много ми се искаше ... И все пак съм отвяна от вихъра, беше хубава вечер... Искам си момчето, липсва ми .. нямаше кого да гушкам цяла нощ

[DragonLady]

Смесни чувства отвсякъде. От една срана от утре нещат ще започнат да си влизат в релси, и той е малко по-добре, но от друга пак ще му съсипят здравето с разни хапове, който е безсмислено да пие, а няма как да се скатае и да не ги пие. Иначе поне днеска излязох малко от вкъщи а се разсея, предлагат ми яку иху да ходим довечера, но хич не ми е до заведения, купони и тн. убито ми е отвсякъде.

[bloodfrozen]

Майка ми ме дразни максимално. Искам да се изнеса от вкъщи!

[SisiStrange]

Сдухана. С ниско самочувствие. Самотна. Тъпо, общо взето.

[IseeDEADbodies]

Напоследък често се добарвам до лаптопа (което може само да ме радва ;д), че да видя и аз малко "нормален живот". Не мога да повярвам колко зависим съм станал от тоя интернет, та чак се "садвам" ако няколко дни не седна да "посърфирам". Иначе съм добре, поредния работен ден отмина и релаксвам в квартирата. Мисля тия дни обаче да си отида до Бургас, че много ми се иска да свърша "една работа", но всичко с времето си. Все пак ми се иска да се получи, щото доста занемарих личния си живот... какво ли не прави човек за пари. Ужас ! Е, стига толкова, че трябва да връщам лаптопа на собственика му. Лека вечер на всички.

[Зайче..]

Сдухана. С ниско самочувствие. Самотна. Тъпо, общо взето.

и аз така
ама сама съм си виновна, 'щото един път ще ми се случи нещо хубаво и аз от предпазливост ще разваля всичко
може пък и да е за добро..
добре, че утре се очертава як ден...

[Blab]

любопитството ще ме убие някой ден.
тези дни трябва да си резервирай билетите, но много ме е страх, че ще ми хрумне да остан в Копенхаген.
егото ми много страда, заради толкова много хора, заради тъпата ми обичливост, при все непрестанните ми опити да се държа на разстояние. някъде там, преди 2 месеца, за секунда, бях убедена, че ме обича. въпреки целия ми скептицизъм, предразсъдъците към личността му, преките наблюдения върху поведението и развитието му. той си го избра това. честно казано, и аз не бих се нагърбила със себе си, ако имах такава възможност. но той се направи на котва, иначе отдавна щях да съм си тръгнала. ако замина сега, не знам дали ще искам да се прибера. нищо не ме задържа тук. имам чувството, че повтарям това то векове, но то узрява по малко с всеки прекаран час. самотата не ме плаши. това е естественото ми състояние. но чувствам болезнена нужда да си тръгна. боже, моля се да спечеля някой от конкурсите, в които участвам тази есен, само и само да имам причина да остана. наистина, не знам какво е това, обич ли, страх ли или нещо друго. боли ме от напускането му. боли ме от това, че си мисли, че всичко може да е по старо му. представям си какво впечатление на абсолютно безчувствена оставям у хората. да, мога да се оправям и сама, това не значи, че не оценявам близост, че страня от нея. оф, ще се пръсна, ще се стопя, ще остана като точица върху масата. точица, която ще издухат, избършат или покрият с нещо, за да не личи. боли ме ужасно много. не ми достигат думи чак.

[Smilee_]

Ох не ми се почва училищее.. Искам си ваканция.. а 15 септемрви наближава... :X

[smil4eto]

доста сдухана,чудя се какво да си пробия от скука,пробих си още една дупка на ухото ама не ми хареса и махнах обицата.
ще го видя чак след 6 дена...колкото и да не ми се иска...ЛИПСВА МИ
не се очертава яка седмица,чудя се дали в На Тъмно продават вакса за дреди или ще трябва да пробвам с обикновена вакса...пффф леко ми се дорева

[bloodyF]

утре:магазин копче,обущар,АУБГ,борса,пин сетка да си купя и лосиончИ
вечерта кафенце с приятелка,която не съм виждала от отдавна и ми липсваше много (хъгз)

във вторник:колела
в сряда:плаж
в четвъртък:роднини и колело


извод:следващите 4 дни няма да ми е мЪного скучно,което е добре
даже може в четвъртък да си грабна раницата,книгата и колелото и да изчезна някъде на сянка в парка да чета
звучи ми страхотничко <3

[ForzaFelipe]

Няма щастие за мен в любовта..

[DragonLady]

Нервно ми е, разтревожено и ме боли глава яко. И всичко това защото утре ще е доста преломен ден.

[PullMeCloser]

Изморено. Някой съсед ми надува Лили Иванова, та чак слушалките ми заглушава :Д

[horacio]

доста сдухана,чудя се какво да си пробия от скука,пробих си още една дупка на ухото ама не ми хареса и махнах обицата.
ще го видя чак след 6 дена...колкото и да не ми се иска...ЛИПСВА МИ
не се очертава яка седмица,чудя се дали в На Тъмно продават вакса за дреди или ще трябва да пробвам с обикновена вакса...пффф леко ми се дорева

Цвети? :Д

[horacio]

Иначе мен ми е мноооого мързеливо. Щом ме мързи и да рисувам сметай за къв мързел става дума.

[Sh@d0w]

Как ми се спи.....

мразя понеделниците

[Irti]

Сънен и уморен.

Време е за кафе и цигара.

Ще оправя колата, ако имам време.

[Irti]

о.О
И си жив?!

Не, моят дух пише в момента.

Много часове работа и време минаха. Нормално консумиране.

[xoxi]

Завърших си книгата, изгледах си сериала... и се чувствам празна.
Студеното безалкохолно и то привършва, а от семките не остана и следа.
Защоо всичко си отива от мен?

[Niakoitam]

Искаме ми се да се махна някакси оттук. Да съм някъде другаде. Но къде това щастие.Това май само в сънищата ми го има. Надявам се че все пак наистина показват нещо.

Няма щастие за мен в любовта..

Ами явно не си единствен.

[anonymous708973]

Сдухана. С ниско самочувствие. Самотна. Тъпо, общо взето.

Не така, Сиси

Добре ми е... след ремонта, колкото и мижав да беше, в нас е като Хирошима и Нагасаки, взети заедно. Оправям тука, имам напредък, но след малко зарязвам всичко и отивам да си го видя. Някво гушкаво ми е

[jghgh]

любопитството ще ме убие някой ден.
тези дни трябва да си резервирай билетите, но много ме е страх, че ще ми хрумне да остан в Копенхаген.
егото ми много страда, заради толкова много хора, заради тъпата ми обичливост, при все непрестанните ми опити да се държа на разстояние. някъде там, преди 2 месеца, за секунда, бях убедена, че ме обича. въпреки целия ми скептицизъм, предразсъдъците към личността му, преките наблюдения върху поведението и развитието му. той си го избра това. честно казано, и аз не бих се нагърбила със себе си, ако имах такава възможност. но той се направи на котва, иначе отдавна щях да съм си тръгнала. ако замина сега, не знам дали ще искам да се прибера. нищо не ме задържа тук. имам чувството, че повтарям това то векове, но то узрява по малко с всеки прекаран час. самотата не ме плаши. това е естественото ми състояние. но чувствам болезнена нужда да си тръгна. боже, моля се да спечеля някой от конкурсите, в които участвам тази есен, само и само да имам причина да остана. наистина, не знам какво е това, обич ли, страх ли или нещо друго. боли ме от напускането му. боли ме от това, че си мисли, че всичко може да е по старо му. представям си какво впечатление на абсолютно безчувствена оставям у хората. да, мога да се оправям и сама, това не значи, че не оценявам близост, че страня от нея. оф, ще се пръсна, ще се стопя, ще остана като точица върху масата. точица, която ще издухат, избършат или покрият с нещо, за да не личи. боли ме ужасно много. не ми достигат думи чак.

Просто се ПОКАЗВАЙ, бе, душа.
Иначе никой не може да отгатне...
Въпреки че се намират такива хора, които четат през нас и виждат че не сме това, на което се правим -> безчувствени и тн
А тоя не е за теб.
И не знам защо си ми много мила :///////////////////////////
Едно такова.. пътуващ човек си във всеки смисъл, кефиш.
Но някак сама трябва да излезеш от тоя лабиринт.
Промяната е за добро, тя е път напред, тя е развитие и движение.









Хммммммм, квартири до НБУ, квартири до НБУ. Трябва да почна да ходя на огледи скоро време.

[Niakoitam]

любопитството ще ме убие някой ден.
тези дни трябва да си резервирай билетите, но много ме е страх, че ще ми хрумне да остан в Копенхаген.
егото ми много страда, заради толкова много хора, заради тъпата ми обичливост, при все непрестанните ми опити да се държа на разстояние. някъде там, преди 2 месеца, за секунда, бях убедена, че ме обича. въпреки целия ми скептицизъм, предразсъдъците към личността му, преките наблюдения върху поведението и развитието му. той си го избра това. честно казано, и аз не бих се нагърбила със себе си, ако имах такава възможност. но той се направи на котва, иначе отдавна щях да съм си тръгнала. ако замина сега, не знам дали ще искам да се прибера. нищо не ме задържа тук. имам чувството, че повтарям това то векове, но то узрява по малко с всеки прекаран час. самотата не ме плаши. това е естественото ми състояние. но чувствам болезнена нужда да си тръгна. боже, моля се да спечеля някой от конкурсите, в които участвам тази есен, само и само да имам причина да остана. наистина, не знам какво е това, обич ли, страх ли или нещо друго. боли ме от напускането му. боли ме от това, че си мисли, че всичко може да е по старо му. представям си какво впечатление на абсолютно безчувствена оставям у хората. да, мога да се оправям и сама, това не значи, че не оценявам близост, че страня от нея. оф, ще се пръсна, ще се стопя, ще остана като точица върху масата. точица, която ще издухат, избършат или покрият с нещо, за да не личи. боли ме ужасно много. не ми достигат думи чак.

Просто се ПОКАЗВАЙ, бе, душа.
Иначе никой не може да отгатне...
Въпреки че се намират такива хора, които четат през нас и виждат че не сме това, на което се правим -> безчувствени и тн
А тоя не е за теб.
И не знам защо си ми много мила :///////////////////////////
Едно такова.. пътуващ човек си във всеки смисъл, кефиш.
Но някак сама трябва да излезеш от тоя лабиринт.
Промяната е за добро, тя е път напред, тя е развитие и движение.

Само едно нещо мога да кажа +1.
Доста подобни мисли ми се завъртяха в главата след като прочетох поста,но се чудех дали е уместно да ги споделям

[SisiStrange]

Бях забравила, че когато нещата не вървят и съм ядосана, едно бясно тичане с мп3-ка и песни на disturbed оправя нещата. Е, вероятно не беше полезно на тоя пек, ама...

[Glamour92]

Ще почина скоро,съвсем,съвсем скоро...
Прозявам се,главата ми витае нанякъде и духом съм толкова присъстваща,колкото е и вентилаторът в ъгъла.

Да ми е обица на ухото-никой не ме е карал да плямпам до трети петли,и то в неделя вечерта.
*само се моля да не объркам пак някоя поръчка...отиде ми репутацията.