Най-сетне вкъщи, най-сетне спокойствие, тишина и хладинка.
Тия дни такива излишни главоболия ми се създадоха и въпреки това, пак намирам начин да се усмихвам и да съм над нещата. Но си признавам, че яко ме беше джаснало пмс-то и всякакви най-дребни спънки в чисто битов план ме изкарваха извън релси.
И се държах много гадно като цяло с всички за всичко.
И пуших(днес включително също) много.
И съвсем забравих да се храня, заради което в момента стомахът ми е на топчица.
И пропуснах и пълноценния вечерен сън, което ме изкарва за дълго извън строя и ставам зла и мрънкаща.

Много неща минават и заминават, животът е низ от пристигания и заминавания и го знам, и въпреки това не ми пречи да си усложнявам излишно живота, и да се впрягам за глупости. Имам нужда от няква интрига явно, че като всичко ми е наред, всъщност сякаш нещо не ми е.

п.с. - @Ирти, душицо, какво е станало? Да не са ти открили нещо на дробчетата, че толко кардинално слагаш чертата?