Оф, сигурна съм, че има предвид мен!! Добре де, не съм съвсем сигурна, ама... поне 90%, хах. Знам, че времето отдавна е минало; знам, че вече и да искам връщане назад няма, ама мамка му, защо все заобикаляме нещата и не говорим сериозно? Искам един хубав и искрен разговор, само това. Тогава вече мога да загърбя всичко, колкото и трудно да ми е. Сега просто.. не спирам да мисля за това. Трябва да си изнясним нещата, ТРЯБВА! Ама няма да си преглътна гордостта пък. И така до безкрай..